ТЕКСТ 12
сарварту-сарва-вибхава-
пуя-вка-латшрамаи
уднопаванрмаир
вта-падмкара-шриям
сарва – всички; ту – годишни времена; сарва – всички; вибхава – богатства; пуя – благочестиви; вка – дървета; лат – растения; шрамаи – отшелнически колиби; удна – овощни градини; упавана – цветни градини; рмаи – градини за отмора и красиви паркове; вта – обградена от; падма-кара – места, където се раждат лотоси, т.е. красиви изкуствени езера; шриям – увеличавайки красотата.
Град Двракпурӣ притежаваше богатствата на всички годишни времена. Там имаше отшелнически колиби, овощни и цветни градини, паркове и покрити с лотоси езера.
Човешката цивилизация може да стане съвършена, ако правилно се използват даровете на природата. По това описание на богатството на Дврак можем да съдим, че тя била обградена от цветни и овощни градини, от езера, покрити с разцъфнали лотоси. Тук не се говори за фабрики и заводи, които се поддържат от кланици, макар те да са станали неотделима част от съвременните градове. Но дори и съвременният човек не е загубил напълно склонността си да използва даровете на природата. Водачите на съвременното общество избират за резиденциите си места с живописна природа, паркове и езера, а оставят обикновените хора да живеят в пренаселените градове, където няма паркове и градини. Естествено, Дврак била съвсем различна, както виждаме от описанието в тази шлока. Цялата дхма, т.е. мястото, където се намирали домовете на хората, била обградена от градини и паркове с изкуствени езера, в които растели лотоси. Ясно се вижда, че всички хора зависели от даровете на природата, от плодовете и цветята, и нямали нужда от промишлени предприятия, от които възникват мръсните колиби и предградия. Напредъкът на цивилизацията се измерва не с увеличаването броя на фабриките и заводите, които разрушават възвишените наклонности на човешкото същество, а с развиването на потенциалните духовни заложби на хората и на възможността им да се върнат обратно при Бога. Растежът на фабриките и заводите се нарича угра-карма, т.е. дейности, които са много лоши; те разрушават възвишените чувства у човека и в обществото, превръщайки света в затвор за демони.
В тази шлока се говори за благочестиви дървета, които раждат плодове и цветя през различните годишни времена. Неблагочестивите дървета са безполезни и стават само за горене. В днешно време такива дървета се засаждат от двете страни на шосетата. Човешката енергия трябва да се използва правилно за развиване на фините сетива, с които човек постига духовното – това е ключът за разрешаването на всички проблеми в живота. Плодовете, цветята, красивите градини, парковете и водоизточниците, в които сред лотосите плуват лебеди и патици; кравите, които дават достатъчно мляко и масло – това са неща, много важни за развитието на фините тъкани в човешкото тяло. За разлика от тях мрачните мини, заводи, фабрики и работилници са като затвори и развиват у работниците демонични наклонности. Ония, които имат власт и богатство, преуспяват за сметка на работниците; затова между тези две групи стават ожесточени сблъсъци. Дврак-дхма, описана в тази шлока, е образец за човешка цивилизация.