ТЕКСТ 2
са уччакше дхавалодаро даро
'пй урукрамасдхарашоа-шоим
ддхмямна кара-каджа-сампуе
ятхбджа-кхае кала-хаса утсвана
са – това; уччакше – заблестя; дхавала-удара – бяла и заоблена; дара – раковина; апи – макар че е така; урукрамася – на великия търсач на приключения; адхарашоа – от трансценденталните свойства на устните му; шоим – почервеня; ддхмямна – надута; кара-каджа-сампуе – хваната от лотосовата ръка; ятх – като че ли; абджа-кхае – от стъблата на лотосите; кала-хаса – гмуркащ се лебед; утсвана – високо зазвуча.
Когато Бог Ка взе в ръка бялата заоблена раковина и я наду, тя като че ли порозовя от допира на трансценденталните му устни. Сякаш бял лебед се гмуркаше между стъблата на червени лотоси.
Червеникавият оттенък на бялата раковина, появил се при допира до устните на Бога, е символ, който има духовен смисъл. Богът е напълно духовен, а материята е невежество за духовното битие. Всъщност в духовното просветление няма нищо материално. То идва при досега с Върховния Бог Шрӣ Ка. Богът се намира във всяка частица от битието и може да прояви присъствието си у всеки. Чрез силната любов към Бога и чрез преданото служене, или с други думи, чрез духовното съприкосновение с Бога, всичко добива червеникава духовна окраска, подобно на раковината в ръката на Бога, а парамахасите, изключително мъдрите хора, са като лебед, който се гмурка във водите на духовното блаженство, вечно украсени с лотосовите нозе на Бога.