ТЕКСТ 1
сӯта увча
нартн са упавраджя
свддх джана-падн свакн
дадхмау даравара те
вида шамаянн ива
сӯта увча – Сӯта Госвмӣ каза; нартн – страната, наречена нартн (Дврак); са – Той; упавраджя – стигайки границите на; свддхн – най-процъфтяващия; джана-падн – град; свакн – собствената си; дадхмау – наду; дараварам – раковината, която предвещава щастие; тем – на тях; видам – отчаяние; шамаян – успокоявайки; ива – привидно.
Сӯта Госвмӣ каза: Когато достигна границите на най-процъфтяващата си област, известна като страната на нартите (Дврак), Богът наду раковината си, която предвещаваше щастие и успех, и оповести с нея пристигането си. Този звук разсея унинието на жителите.
Заради битката при Курукетра Богът, когото всички жители обичали, дълго време бил далеч от процъфтяващата си столица Дврак и жителите ѝ много тъгували, разделени от него. Когато Богът слиза на Земята, с него идват и вечните му придружители, както свитата винаги придружава царя. Тези спътници на Бога са вечно освободени души, които не могат да понесат да бъдат разделени от Бога дори за миг, защото изпитват към него силна обич. Затова жителите на град Дврак били потиснати и скръбни и всеки миг очаквали пристигането на Бога. Като чули радостния звук на раковината, те веднага се оживили и унинието им мигом се разсеяло. Желанието им да видят Бога при себе си станало още по-силно и те се приготвили да посрещнат Ка както подобава. Това са признаците на искрената любов към Бога.