No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 3

там упашрутя нинада
джагад-бхая-бхавахам
пратюдяю прадж сарв
бхарт-даршана-ллас

там – това; упашрутя – дочули; нинадам – звука; джагат-бхая – страхът в материалното битие; бхая-вахам – заплашителен; прати – към; удяю – бързо се отправиха; прадж – гражданите; сарв – всички; бхарт – защитникът; даршана – среща; ллас – желаейки това.

Щом чуха звука, от който в материалния свят се плаши и самият страх, жителите на Дврак се втурнаха натам, за да видят най-сетне Бога, защитника на всички предани, когото така дълго очакваха.

Както вече обяснихме, всички жители на Дврак от времето на Бог Ка били освободени души, дошли заедно с Бога като негова свита. Всички горели от желание да видят Бога, макар че благодарение на духовната си връзка с него никога не се били разделяли. Както гопӣте във Вндвана мислели за Ка, докато Той пасял кравите извън селото, така жителите на Дврак били погълнати от мисли за Бога, докато Той бил далеч от тях, за да участва в битката при Курукетра. Един известен бенгалски писател твърди, че Ка във Вндвана, Ка в Матхур и Ка в Дврак са различни личности. От гледна точка на историята това заключение е съвършено невярно. Ка в Курукетра и Ка в Дврак са една и съща личност.

Заради отсъствието на Бога от Дврак жителите на трансценденталния град били изпаднали в униние, така както ние тъгуваме нощем, задето слънцето го няма. Звукът, който възвестил пристигането на Бог Ка, бил като предизвестие за утринната зора. И когато слънцето на Ка изгряло, всички жители на Дврак се събудили от сън и се устремили към него да го видят. Преданите на Бога не знаят друг защитник.

Звукът на Бога е тъждествен с Бога, както вече се опитахме да обясним, основавайки се на недвойствената позиция на Бога. В положението, в което се намираме сега, материалното ни битие е изпълнено със страх. От четирите трудности в материалното съществуване – осигуряването на храна, намирането на подслон, страха и размножаването – най-много ни тревожи страхът. Ние постоянно се боим, защото не знаем каква беда ни очаква в следващия момент. Цялото материално битие е изпълнено с проблеми, затова страхът винаги ще ни безпокои най-много. Той се дължи на общуването ни със заблуждаващата енергия на Бога, наречена м, външна енергия. Но щом се разнесе звукът на Бога под формата на святото му име, провъзгласено от Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху, всичкият страх изчезва. Това свято име се състои от следните шестнайсет думи:

Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе /
Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.

Можем да се възползваме от тези звуци и с тяхна помощ да се освободим от всички заплахи и неприятности на материалното битие.

« Previous Next »