No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 35

сӯта увча
кпа снеха-ваиклавт
сӯто вираха-каршита

тмешварам ачако
на пратхтипӣита

сӯта увча – Сӯта Госвмӣ каза; кпа – от дълбоко състрадание; снеха-ваиклавт – умопомрачение, предизвикано от силна привързаност; сӯта – Саджая; вираха-каршита – покрусен от раздялата; тма-ӣшварам – господаря си; ачака – не видял; на – не; пратха – отговори; ати-пӣита – дълбоко опечален.

Сӯта Госвмӣ каза: Когато не намери господаря си Дхтарра, Саджая бе обзет от състрадание и тревога и от вълнение не можа да отговори на Махрджа Юдхихира както подобава.

Много дълго време Саджая бил личен секретар на Махрджа Дхтарра и имал възможност да опознае живота му. И когато разбрал, че Дхтарра е напуснал дома си, без да го предизвести, мъката му нямала граници. Той изпитвал дълбоко състрадание към Дхтарра, който в битката при Курукетра проиграл всичко – и хората, и богатствата си – и накрая заедно с царицата си трябвало да напусне дома си напълно разбит. Така изглеждала картината през неговите очи, защото той не знаел, че Видура е пробудил вътрешното зрение на Дхтарра и той е напуснал дома си радостно въодушевен и с надеждата за едно по-добро съществуване след откъсването от тъмния кладенец на семейния живот. Ако човек не е убеден, че след като се отрече от сегашния си живот, го чака по-добро бъдеще, няма да може да изтърпи отреченията само като смени дрехата си или като напусне дома си.

« Previous Next »