ТЕКСТ 16

Историята на Прахлда Махрджа, великия предан на Нсихадева, е разказана в Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам. Когато Прахлда Махрджа бил само на пет години, великият му баща Хираякашипу го намразил, задето бил станал чист предан на Бога. Бащата демон използвал всичките си оръжия, за да убие сина си Прахлда, който бил предан на Бога. Но по Божията милост Прахлда се спасявал от всички опасности, на които го излагал баща му. Той го хвърлял в огън, във врящо масло, под краката на слон, давал му отрова и го хвърлял от върха на планина. Най-накрая бащата със собствените си ръце грабнал една секира, за да убие сина си. Тогава се появил Нсихадева и пред очите на момчето убил бащата злодей. Затова се казва, че никой не може да убие предан на Бога. По подобен начин и Арджуна бил спасен от Бога, въпреки че Бхӣш̣ма и останалите велики противници използвали срещу него най-опасни оръжия.

Кара бил син на Кунтӣ от слънчевия бог и бил роден преди тя да се омъжи за Махрджа Пу. Кара се родил с гривни и обици – необикновени знаци, които показвали, че се е родил безстрашен герой. В началото го наричали Васусена, но когато пораснал, той подарил на Индрадева естествените си гривни и обици и оттогава станал известен като Ваикартана. Когато девицата Кунтӣ го родила, тя го хвърлила в Ганг. Адхиратха го извадил и със съпругата си Рдх го отгледали като собствено дете. Кара бил много щедър, особено към брхмаите. Нямало нищо, което той не би пожертвал заради брхмаите. Същото настроение на всеотдайност го подтикнало да подари на Индрадева естествените си гривни и обици. Полубогът останал много доволен от него и в знак на благодарност му подарил едно велико оръжие, наречено Шакти. Дрочря приел Кара за свой ученик. Още от самото начало между него и Арджуна възникнало съперничество. Дурьодхана забелязал това постоянно съперничество, привлякъл Кара в обкръжението си и стъпка по стъпка завързал с него близко приятелство. Кара също присъствал на великото събрание по случай церемонията сваявара, извършвана за Драупадӣ. Когато и той поискал да блесне с дарбите си, братът на Драупадӣ заявил, че Кара не може да участва в състезанието, защото е син на шӯдра, на дърводелец. Така Кара не получил достъп до състезанието. Но когато Арджуна пронизал рибата, окачена на тавана като мишена, и Драупадӣ го закичила с гирлянда си, той и останалите пренебрегнати принцове преградили неочаквано пътя на младоженците, които си заминавали. Кара се бил много храбро, но Арджуна победил всички. Дурьодхана бил много благосклонен към Кара заради постоянната му неприязън към Арджуна и докато бил на власт, го провъзгласил за монарх на държавата Ага. След като не сполучил в опитите си да спечели Драупадӣ, Кара посъветвал Дурьодхана да нападне цар Друпада, защото след като го победят, биха могли да пленят Арджуна и Драупадӣ. Но Дрочря осъдил това съзаклятие и те се отказали от намеренията си. Кара бил побеждаван много пъти не само от Арджуна, но и от Бхӣмасена. Той бил цар на обединените Бенгал, Ориса и Мадрас. По-късно взел дейно участие в жертвоприношението Рджасӯя, извършено от Махрджа Юдхихира. Когато между братята съперници започнала играта на зарове, замислена от Шакуни, Кара се присъединил и много се зарадвал, след като била заложена и Драупадӣ. Това пробудило старата му злоба. Щом Драупадӣ била предложена като залог в играта, той с голямо въодушевление разгласил тази новина и наредил на Душсана да разсъблече Драупадӣ и Павите. Той казал на Драупадӣ да си избере нов съпруг, защото след като Павите я загубили в играта, тя била вече робиня на Кауравите. Кара оставал заклет враг на Павите и се опитвал да им пречи с всички средства винаги когато имал възможност. Той предсказал изхода на битката при Курукетра и смятал, че Арджуна ще спечели сражението, защото Бог Ка му е колесничар. Кара постоянно противоречал на Бхӣш̣ма и понякога толкова се възгордявал, че дори казвал, че ще справи с Павите за пет дена, стига Бхӣма да не се меси в плановете му. Но когато Бхӣш̣ма умрял, Кара бил смазан от скръб. С оръжието Шакти, което получил от Индрадева, той убил Гхаоткача. Синът на Кара, Васена, бил убит от Арджуна. Кара убил най-много воини на Павите от всеки друг. Накрая между него и Арджуна станала ожесточена схватка. Кара бил единственият, който успял да избие шлема на Арджуна. Но се случило така, че колелото на колесницата му заседнало в едно тресавище и Арджуна се възползвал от възможността да го убие, макар че той молел за пощада.

Напт, или Бхӯришрав, бил син на Сомадатта, потомък на рода Куру. Негов брат бил Шаля. Двамата братя и бащата присъствали на церемонията сваявара на Драупадӣ. И тримата оценили необикновената сила, с която бил надарен Арджуна за това, че бил предан и приятел на Бога. По тази причина Бхӯришрав посъветвал синовете на Дхтарра да не помрачават с вражди отношенията си с Павите и да не воюват с тях. Тримата били и на Рджасӯя ягя, извършена от Махрджа Юдхихира. Бхӯришрав притежавал една бойна част акшаухиӣ, която се състояла от войска, конница, слонове и колесници, и с нея взел участие в битката при Курукетра на страната на Дурьодхана. Бхӣма го смятал за един от йӯтха-патите. В битката при Курукетра Бхӯришрава се сражавал предимно със Стяки и убил десетима от синовете му. По-късно Арджуна му отсякъл ръцете и накрая Стяки го убил. След смъртта си Бхӯришрав се слял с битието на Вишвадева.

Тригарта, или Сушарм, бил син на Махрджа Вддхакетра. Като цар на Тригартадеша, той присъствал на сваяварата на Драупадӣ. Сушарм бил един от съюзниците на Дурьодхана и го посъветвал да нападне Матсядеша (Дарбхага). По време на отвличането на кравите във Вира-нагара той успял да плени Махрджа Вира, освободен по-късно от Бхӣма. В битката при Курукетра Сушарм отново се сражавал безстрашно, но накрая бил убит от Арджуна.

Джаядратха също бил син на Махрджа Вддхакетра. Той бил цар на Синдхудеша (днешен Синд в Пакистан). Жена му се наричала Душал. Джаядратха също отишъл на сваяварата на Драупадӣ, силно желаейки да получи ръката ѝ, но загубил състезанието. Оттогава винаги търсел възможност да се срещне с Драупадӣ. Когато щял да се жени и тръгнал за Шалядеша, по пътя за Кмядана видял Драупадӣ и отново изпитал силно влечение към нея. След като проиграли империята си, Павите и Драупадӣ заминали в изгнание. Тогава Джаядратха решил, че вече е време да ѝ изпрати новини по непозволен начин, чрез Коишаш̣я, един от приближените си. Драупадӣ възмутено отхвърлила предложението, но той опитвал отново и отново, защото бил като обезумял от красотата ѝ. И всеки път Драупадӣ му отказвала. Той се опитал да я отвлече насила в колесницата си, но получил от нея такъв удар, че се строполил като отсечено от корен дърво. Но Джаядратха не се обезсърчил и накрая успял да я качи насила в колесницата си. Свидетел на това произшествие станал Дхаумя Муни; той се опитал да възпре Джаядратха. Мъдрецът последвал колесницата и чрез Дхтрейик съобщил на Махрджа Юдхихира за случилото се. След това Павите нападнали воините на Джаядратха и ги избили до един, Бхӣма успял да плени Джаядратха и му нанесъл такъв жесток побой, че почти го умъртвил. После му отрязали косата от главата, като му оставили само пет косъма, завели го пред всички царе и го представили като роб на Махрджа Юдхихира. Джаядратха бил принуден да признае пред всички представители на царското съсловие, че е роб на Махрджа Юдхихира и тогава бил отведен при самия Махрджа Юдхихира. Царят бил достатъчно великодушен и наредил да го освободят, а когато Джаядратха се признал за васал на Махрджа Юдхихира, царица Драупадӣ също поискала да го освободят. След това произшествие Джаядратха получил разрешение да се върне в страната си. Унизен, той заминал за Гагтри в Хималаите и се подложил на сурови отречения, за да удовлетвори Шива. Той го помолил да го благослови да победи Павите, макар и поотделно. След това започнала битката при Курукетра и Джаядратха минал на страната на Дурьодхана. През първия ден от бойните действия той се сражавал с Махрджа Друпада, след това с Вира и накрая с Абхиманю. Когато седем велики военачалници били обградили Абхиманю и безмилостно го убивали, Павите му се притекли на помощ, но по милостта на Шива Джаядратха ловко ги отблъснал. Тогава Арджуна се заклел, че ще го убие. Щом чул това, от страх Джаядратха поискал да напусне бойното поле и помолил Кауравите да му разрешат да стори това. Но те не му дали позволението си. Нещо повече, Джаядратха получил заповед да се сражава с Арджуна. По време на схватката Бог Ка напомнил на Арджуна, че Шива е благословил Джаядратха така: всеки, който накара главата му да падне на земята, незабавно ще умре. Затова Ка посъветвал Арджуна да хвърли главата на Джаядратха право в скута на баща му, който се подлагал на отречения в мястото за поклонение Саманта-пачака. Арджуна така и направил. Бащата на Джаядратха погледнал с изумление отсечената глава в скута си и мигом я хвърлил на земята. Изведнъж челото му се пръснало на седем и той умрял.