No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

шайсанана-викаттхана-бходжандив
аикд ваяся тавн ити випралабдха
сакхю сакхева питват танаяся сарва
сехе махн махита куматер агха ме

шайя – спейки на едно легло; сана – седейки един до друг; аана – разхождайки се заедно; викаттхана – себевъзвеличаване; бходжана – хранейки се заедно; диу – във всички подобни взаимоотношения; аикт – заради единството; ваяся – о, приятелю; тавн – честен и искрен; ити – така; випралабдха – лошо поведение; сакхю – към един приятел; сакх ива – досущ като приятел; питват – досущ като баща; танаяся – на едно дете; сарвам – всичко; сехе – понася; махн – велик; махита – със славата; кумате – на този, който има низш начин на мислене; агхам – оскърбление; ме – мое.

Обикновено ние живеехме заедно, седяхме един до друг и заедно се разхождахме. И когато Той се хвалеше с геройските си подвизи, ако забележех някакво несъответствие, аз го упреквах, казвайки: „Скъпи приятелю, ти говориш самата истина“. Дори в тези мигове, когато снижавах величието му, Той, Върховната Душа, понасяше търпеливо тези слова и ми прощаваше, както един истински приятел прощава на приятеля си и бащата прощава на сина си.

Върховният Бог Шрӣ Ка е всесъвършен, затова в трансценденталните му забавления с чистите му предани никога няма несъвършенства, независимо дали Той е приел ролята на приятел, на син или на любим. Богът се наслаждава много повече на упреците на приятелите, родителите или годениците си, отколкото на ведическите химни, с които тържествено го възхваляват великите учени и свещенослужители.

« Previous Next »