No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 36

яд мукундо бхагавн им махӣ
джахау сва-танв шраваӣя-сат-катха
тадхар евпратибуддха-четасм
абхадра-хету калир анвавартата

яд – когато; мукунда – Бог Ка; бхагавн – Божествената Личност; имм – тази; махӣм – земя; джахау – напусна; сва-танв – със същото си тяло; шраваӣя-сат-катха – заслужава си да се слуша за него; тад – в това време; аха ева – от самия ден; апрати-буддха-четасм – на тези, чийто ум не е достатъчно развит; абхадра-хету – причина за всякакви нещастия; кали анвавартата – Кали се прояви напълно.

От деня, в който Бог Ка, Божествената Личност, напусна земната планета, запазвайки непроменена формата си, Кали, който вече се бе появил отчасти, се прояви напълно, за да създаде неблагоприятни условия за хората с бедни познания.

Влиянието на Кали може да се разпростре само върху тези, които не са развили напълно съзнание за Бога. Човек може да обезсили въздействието на Кали, като се предостави изцяло на грижите на Върховната Божествена Личност. Епохата на Кали настъпила веднага след битката при Курукетра, но не могла да разпространи влиянието си заради присъствието на Бога. Богът обаче напуснал Земята с трансценденталното си тяло и веднага след оттеглянето му започнали да стават явни признаците на Кали юга, които Махрджа Юдхихира забелязал още преди Арджуна да се завърне от Дврак. И царят правилно предположил, че Богът вече е заминал. Както вече обяснихме, Богът напуска полезрението ни, както слънцето залязва и се скрива от очите ни.

« Previous Next »