ТЕКСТ 4
сакхя маитрӣ саухда ча
сратхдиу сасмаран
нпам аграджам итй ха
бшпа-гадгада гир
сакхям – доброжелателност; маитрӣм – благословия; саухдам – тясно свързан; ча – също; сратхя-диу – как стана колесничар; сасмаран – спомняйки си всичко това; нпам – на царя; аграджам – най-големият брат; ити – така; ха – каза; бшпа – тежко дишане; гадгада – обзет; гир – с думите.
Спомняйки си Бог Ка, благосклонността му, благодеянията му, близките си роднински отношения с него и как Той му бе станал колесничар, Арджуна се чувстваше смазан и заговори, дишайки тежко.
Върховното живо същество има съвършени взаимоотношения с чистите си предани. Шрӣ Арджуна е пример за чист предан на Бога, който има с него приятелска връзка. Взаимоотношенията между тях двамата са пример за най-висша и съвършена дружба. Богът бил не само доброжелател, но и истински благодетел за Арджуна и за да направи взаимоотношенията си с него още по-съвършени, го обвързал с роднинство, като уредил женитбата му със Субхадр. Освен всичко друго, Богът се съгласил да стане колесничар на приятеля си Арджуна, за да го защитава от опасностите в сраженията, и бил истински щастлив, когато направил Павите владетели на целия свят. Едно след друго Арджуна си припомнял тези неща и спомените изцяло го погълнали.