ТЕКСТ 1

Когато се родил Махрджа Парӣкит, опитните брхмаи астролози предсказали някои от качествата му. Махрджа Парӣкит бил велик предан на Бога, затова по-късно развил всички тези качества. Единственото истински необходимо качество е предаността към Бога. Този, който е станал предан на Бога, постепенно придобива всички добри качества, които човек може да притежава. Махрджа Парӣкит бил мах-бхгавата, най-издигнат предан, който не само е добре запознат с науката на предаността, но с помощта на трансценденталните си наставления е в състояние да превърне и другите в предани. И така, Махрджа Парӣкит бил предан от най-висша класа, затова винаги се обръщал към великите мъдреци и учени брхмаи, за да получи съвет, как да ръководи държавата в съответствие с шстрите. Тогавашните велики царе притежавали по-голямо чувство за отговорност от съвременните управници, избирани с гласуване – те се подчинявали на великите авторитети, като следвали наставленията им, оставени във ведическите писания. Тогава не било необходимо непрактични глупци да предлагат всеки ден нови законопроекти и после отново и отново да ги променят, за да постигнат някакви свои цели. Правилата и забраните вече били дадени от великите мъдреци, такива като Ману, гявалкя, Паршара и други освободени личности, и техните укази действали във всички епохи и при всички условия. Тези правила и закони можели да бъдат прилагани навсякъде, защото били съвършени. Царете като Махрджа Парӣкит имали свои съвети, членовете на които били или велики мъдреци, най-издигнати брхмаи. Тези мъдри хора не получавали никакво възнаграждение, но не го и търсели. Държавата получавала най-добрите съвети безплатно. Самите мъдреци били сама-даршӣ, еднакво благоразположени към всички – и към хора, и към животни. Те никога не биха посъветвали царя да закриля хората, а да убива бедните животни. Членовете на тези съвети не били глупаци, нито избрани с гласуване представители на някакво нереално правителство. Те били души, постигнали себепознание, и знаели до съвършенство как могат да бъдат щастливи всички живи същества в държавата и то не само в този си живот, но и в следващия. Те не споделяли философията на хедонизма, според която яденето, пиенето, веселбите и удоволствията са крайната цел на живота. Те били философи в истинския смисъл на думата и добре знаели коя е мисията на човешкия живот. Изхождайки от това, тези съветници давали на царя правилни указания, а царят, т.е. държавният глава, който сам бил достоен предан на Бога, стриктно ги следвал в името на благоденствието на страната си. По времето на Махрджа Юдхихира и на Махрджа Парӣкит наистина царяло всеобщо благоденствие, защото всички били щастливи – и хората, и животните. Махрджа Парӣкит бил съвършен цар на световната държава на всеобщо благоденствие.