ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Сӯта Госвмӣ каза: Като стигна до това място, Махрджа Парӣкит видя как един най-низш шӯдра, преоблечен като цар, бие с тояга една крава и един бик, като че ли те си нямаха стопанин.

ТЕКСТ 2: Бикът беше бял като бял лотос. Той изпитваше ужас от шӯдрата, който му нанасяше удари, и беше толкова уплашен, че стоеше на един крак, трепереше и изпускаше урина.

ТЕКСТ 3: Макар че кравата е полезна, защото може да даде на човека основите на религията, сега я бяха оставили нещастна и без теленцата ѝ. Един шӯдра я биеше по краката. В очите ѝ имаше сълзи и тя бе измъчена и слаба. Тя копнееше за стръкче трева на полето.

ТЕКСТ 4: Махрджа Парӣкит бе добре въоръжен с лък и стрели и седеше в украсена със злато колесница. Той се обърна към него (към шӯдрата) с глас, който тътнеше като гръмотевица.

ТЕКСТ 5: Ей, кой си ти? Изглеждаш силен и въпреки това се осмеляваш да убиваш безпомощни създания в моите владения. С дрехите си се представяш за богочовек (цар), но делата ти противоречат на принципите на два пъти родените катрии.

ТЕКСТ 6: Негоднико, затова ли се осмеляваш да биеш невинната крава, защото Ка и Арджуна, който носи лъка Гӣва, вече заминаха надалече? Щом биеш невинни създания на усамотено място, ти си престъпник и заслужаваш смърт.

ТЕКСТ 7: След това той (Махрджа Парӣкит) попита бика: Кой си ти? Какво си ти – бик, бял като лотос, или някой полубог? Ти си загубил три крака и сега ходиш само на един. Не си ли някой полубог, който е приел образа на бик и ни кара да скърбим?

ТЕКСТ 8: Ти си първият, когото виждам да скърби със сълзи на очи в едно царство, надеждно защитено от ръцете на царете от династията Куру. Досега никой на Земята не е проливал сълзи заради небрежност от страна на царете.

ТЕКСТ 9: О, сине на Сурабхи, вече няма защо да тъжиш. Няма защо да се боиш от този долен шӯдра. И ти, майко, докато съм жив, докато управлявам и усмирявам всички зли хора, няма да има защо да плачеш. Всичко за теб ще бъде добре.

ТЕКСТОВЕ 10 – 11: О, добродетелно създание, царят загубва доброто си име, дълголетието си и щастливото си следващо раждане, ако злодеи измъчват живите същества в царството му. Пръв дълг на царя е да облекчава мъките на страдащите. Затова аз трябва да убия този най-низш представител на човешкия род заради жестокостта му към другите живи същества.

ТЕКСТ 12: Той (Махрджа Парӣкит) повторно се обърна към бика и го попита следното: О, сине на Сурабхи, кой е отсякъл трите ти крака? В страната на царете, които се подчиняват на законите на Ка, Върховната Божествена Личност, няма друг, който да е толкова нещастен.

ТЕКСТ 13: О, бик, ти си безгрешен и безукорно честен, затова ти желая всичко добро. Моля те, кажи ми кой те осакати така, че хвърли сянка върху доброто име на синовете на Птх.

ТЕКСТ 14: Всеки един, който се осмелява да измъчва невинни живи същества, трябва да се бои от мен, където и да се намира. Като усмирява безчестните злодеи, човек дарява благодат на праведните.

ТЕКСТ 15: Аз сам ще унищожа всяко същество, което си позволява да оскърбява другите и да измъчва добродетелните, дори да е жител на рая с доспехи и накити.

ТЕКСТ 16: Върховното задължение на управляващия цар е да закриля тези, които спазват законите, и да наказва ония, които нарушават заповедите на писанията в делничния си живот, когато това не се налага от някакви крайни обстоятелства.

ТЕКСТ 17: Олицетворението на религията каза: Думите, които изричаш, са достойни за потомък на династията на Павите. Покорен от предаността на Павите, дори Бог Ка, Божествената Личност, изпълняваше длъжността на техен пратеник.

ТЕКСТ 18: О, най-велик измежду хората, много е трудно да се установи точно кой злодей е причина за страданията ни, защото сме объркани от противоречивите мнения на философите.

ТЕКСТ 19: Някои философи, които отричат всички видове двойствености, твърдят, че човекът сам е отговорен за щастието и нещастието си. Други казват, че отговорност носят свръхчовешките сили, а трети твърдят, че щастието и нещастието зависят от дейностите. Според грубите материалисти крайната причина е природата.

ТЕКСТ 20: Има и мислители, които смятат, че никой не може да установи причината за страданията чрез разсъждения; че човек не може да си я представи, нито да я изрази с думи. О, мъдрецо сред царете, прецени сам, като обмислиш всичко това и използваш интелигентността си.

ТЕКСТ 21: Сӯта Госвмӣ каза: О, най-достоен сред брхмаите, след като изслуша словата на олицетворението на религията, император Парӣкит бе напълно удовлетворен и даде верния отговор, без да се колебае.

ТЕКСТ 22: Царят каза: О, ти, който си приел образа на бик! Ти знаеш истината за религията и словата ти изразяват закона, че една и съща съдба очаква вършителя на безбожните постъпки и този, който посочва престъпника. Ти не си никой друг, освен олицетворението на религията.

ТЕКСТ 23: И така, може да се каже, че енергиите на Бога са непроницаеми. Никой не може да ги разбере нито с помощта на умозрителни разсъждения, нито чрез умело боравене с думите.

ТЕКСТ 24: В епохата Сатя (честност) четирите ти крака бяха стъпили здраво благодарение на четирите принципа – отреченост, чистота, състрадание и честност. Но сега трите ти крака са прекършени заради неимоверно разпространилото се безбожие, което се проявява под формата на гордост, похот към жените и пиянство.

ТЕКСТ 25: Сега стоиш само на един крак, олицетворяващ честността, и успяваш някак си да куцукаш с него. Но олицетворението на раздорите (Кали), което преуспява чрез измамите, се опитва да счупи и този крак.

ТЕКСТ 26: Несъмнено Божествената Личност и другите облекчиха Земята от непосилното ѝ бреме. Когато Богът изпрати тук инкарнацията си, всичко стана добре благодарение на благотворните следи от стъпките му.

ТЕКСТ 27: А сега тя, това добродетелно същество, за нещастие, изоставена от Божествената Личност, със сълзи на очи оплаква бъдещата си съдба, защото вече я владеят и ѝ се наслаждават низши хора, които се представят за управници.

ТЕКСТ 28: Така Махрджа Парӣкит, който можеше да се сражава сам срещу хиляди врагове, успокои олицетворението на религията и на Земята. После извади острата си сабя, за да убие олицетворението на Кали, причината за безбожието.

ТЕКСТ 29: Когато олицетворението на Кали разбра, че царят се кани да го убие, то мигом свали царските си одежди, в неописуем страх преви глава пред него и напълно се предостави на милостта му.

ТЕКСТ 30: Махрджа Парӣкит можеше да прощава на предалите се и заслужаваше да бъде възпяван през вековете. Той не уби нещастния, победен и пропаднал Кали, а се усмихна съчувствено, защото бе милостив към нещастните.

ТЕКСТ 31: След това царят каза: Ние сме наследили славата на Арджуна, затова не трябва да се боиш за живота си, щом си се предал и смирено стоиш с молитвено допрени длани. Но ти не можеш да останеш в царството ми, защото си приятел на безбожието.

ТЕКСТ 32: Ако на олицетворението на Кали (безбожието) се позволи да действа като богочовек, т.е. като държавен глава, тогава ще избуят принципите на безбожието: алчността, лъжата, кражбите, грубостта, коварството, нещастието, измамите, раздорите и суетата.

ТЕКСТ 33: Затова о, приятелю на безбожието, ти не заслужаваш да останеш там, където знаещи хора извършват жертвоприношения, отговарящи на истината и на религиозните принципи, за да удовлетворят Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 34: С всички жертвени церемонии, дори и с тези, които се извършват заради някой полубог, се обожава Върховният Бог, Божествената Личност, защото Той е Свръхдушата у всеки и подобно на въздуха съществува и отвън, и отвътре. Единствен Той дарява обожаващия с всички блага.

ТЕКСТ 35: Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза: Когато чу заповедта на Махрджа Парӣкит, олицетворението на Кали затрепери от страх. Виждайки пред себе си царя, застанал като Ямарджа и готов да го убие, Кали се обърна към него и изрече следното.

ТЕКСТ 36: Ваше величество, където и да отида да живея според заповедта ви, навсякъде ще виждам само вас, въоръжен с лък и стрели.

ТЕКСТ 37: Затова о, най-велик от покровителите на религията, отреди ми някое място, където да мога да живея постоянно, закрилян от управлението ти.

ТЕКСТ 38: Сӯта Госвмӣ каза: В отговор на молбата на Кали Махрджа Парӣкшит му разреши да живее там, където се играят хазартни игри, където се шири пиянство, разврат и се избиват животни.

ТЕКСТ 39: Олицетворението на Кали помоли за още нещо и в отговор на молбата му царят му разреши да живее там, където има злато, защото там царуват лъжата, пиянството, похотта, завистта и враждебността.

ТЕКСТ 40: И така, съгласно указанията на Махрджа Парӣкит, сина на Уттар, олицетворението на Кали получи разрешение да живее на тези пет места.

ТЕКСТ 41: Затова тези, които се стремят към извисяване и благосъстояние, особено царете, религиозните служители, обществените водачи, брхмаите и саннсӣте, никога не трябва да се обръщат към четирите принципа на безбожието, за които стана дума преди.

ТЕКСТ 42: След това царят възстанови липсващите крака на олицетворението на религията (бика) и като насърчи дейностите, значително подобри състоянието на Земята.

ТЕКСТОВЕ 43 – 44: Най-щастливият император, Махрджа Парӣкит, наследи царството Хастинпура от Махрджа Юдхихира, когато той пожела да се оттегли в гората, и сега благополучно управлява, защото наследи добрата слава на царете от династията Куру.

ТЕКСТ 45: Махрджа Парӣкит, синът на Абхиманю, е толкова опитен, че благодарение на умелото му управление и на покровителството му вие получихте възможност да извършите това жертвоприношение.