ТЕКСТ 23
аха хи по 'рямао бхавадбхир
чака тмвагамо 'тра вн
набха патантй тма-сама пататтриас
татх сама виу-гати випашчита
ахам – аз смирено; хи – несъмнено; па – по ваша молба; арямаа – могъщи като слънцето; бхавадбхи – от вас; чаке – мога да опиша; тма-авагама – докъдето се простират познанията ми; атра – тук; вн – колкото; набха – небе; патанти – летят; тма-самам – колкото могат; пататтриа – птиците; татх – така; самам – по подобен начин; виу-гатим – знание за Виу; випашчита – макар и да са учени.
О, и, могъщи и чисти като слънцето, ще се опитам да ви опиша трансценденталните забавления на Виу, доколкото ми позволяват знанията ми. Както птиците в небето се издигат докъдето им позволяват силите, така учените предани описват Бога според степента, в която са го осъзнали.
Върховната Абсолютна Истина е безгранична. Нито едно живо същество с ограничените си възможности не може да постигне знанието за безкрайното. Богът има безличностен, личностен и локализиран аспект. В безличностния си аспект Той е всепроникващият Брахман, чрез локализирания си аспект Той се намира във всяко сърце като Върховната Душа, а в изначалния си личностен аспект е обект на трансценденталното любовно служене, което му отдават щастливите му придружители, чистите предани. Забавленията на Бога в различните му аспекти могат да бъдат оценени единствено от великите и учени предани, и то само частично. Затова Шрӣла Сӯта Госвмӣ е постъпил съвсем правилно, възнамерявайки да опише забавленията на Бога такива, каквито сам ги е осъзнал. Всъщност само Богът може да опише себе си; учените предани могат да го опишат според способността, която Богът им даде, за да направят това.