ТЕКСТОВЕ 24 – 25
екад дханур удямя
вичаран мга ване
мгн анугата шрнта
кудхитас тито бхшам
джалшаям ачака
правивеша там шрамам
дадарша муним сӣна
шнта мӣлита-лочанам
екад – веднъж; дхану – лък и стрели; удямя – хванал здраво; вичаран – преследвайки; мгам – ловен излет; ване – в гората; мгн – елени; анугата – докато преследваше; шрнта – изтощен; кудхита – гладен; тита – който е жаден; бхшам – крайно; джала-шаям – водоизточник; ачака – докато търсеше; правивеша – влезе в; там – тази прочута; шрамам – отшелническа обител на Шамӣка и; дадарша – видя; муним – мъдреца; сӣнам – седнал; шнтам – напълно мълчалив; мӣлита – затворени; лочанам – очи.
Веднъж, докато ловуваше в гората с лък и стрели, Махрджа Парӣкшит много се умори в преследването на елените и почувства страшен глад и жажда. Търсейки вода, той влезе в отшелническата обител на прочутия Шамӣка и и видя самия мъдрец, който седеше мълчаливо със затворени очи.
Върховният Бог е толкова милостив към чистите си предани, че в нужния момент ги повиква при себе си и така създава благоприятна за тях обстановка. Махрджа Парӣкит бил чист предан на Бога и не би трябвало да изпитва крайна умора, глад и жажда, защото един предан на Бога никога не се тревожи за телесните нужди. Но по желание на Бога дори един такъв предан може да изпита умора и жажда, за да може по този начин да се създаде положение, благоприятстващо откъсването му от светските дейности. За да може да се върне обратно при Бога, човек трябва да изостави всичките си привързаности към светските отношения. Затова когато един предан е потънал прекалено дълбоко в светските дела, Богът създава такава ситуация, която ще го накара да стане безразличен към тях. Върховният Бог никога не забравя чистите си предани, дори те да се занимават с така наречени светски дела. Понякога Той предизвиква трудни обстоятелства и преданите биват принудени да се откъснат от всички светски дела. Преданите могат да разберат знака, който им дава Богът; останалите обаче виждат в него само беда и нещастие. Махрджа Парӣкит трябвало да стане посредникът, чрез който Бог Шрӣ Ка щял да разкрие Шрӣмад Бхгаватам, както дядо му Арджуна бил поводът за изговарянето на Бхагавад-гӣт. Ако Арджуна не бе обладан по волята на Бога от илюзията на семейната привързаност, Богът не би изговорил Бхагавад-гӣт лично, за благото на всички. По подобен начин ако тогава Махрджа Парӣкит не бил уморен, гладен и жаден, Шрӣла Шукадева Госвмӣ, главният авторитет върху Шрӣмад Бхгаватам, не би изговорил това велико повествование. И така, тази шлока е встъпление към описанието на обстоятелствата, при които бил изговорен Шрӣмад Бхгаватам за благото на всички. Затова тя, както е прието, започва с думите „веднъж“.