ТЕКСТ 49
ити путра-ктгхена
со 'нутапто мах-муни
свая випракто рг
наивгха тад ачинтаят
ити – така; путра – син; кта – извършен от; агхена – чрез греха; са – той (муни); анутапта – съжалявайки; мах-муни – мъдрецът; сваям – лично; випракта – обиден по този начин; рг – от царя; на – не; ева – несъмнено; агхам – грехът; тат – това; ачинтаят – помисли за това.
Така мъдрецът се разкайваше за греха, извършен от собствения му син. Той не прие обидата от страна на царя сериозно.
Ситуацията вече е изяснена. Махрджа Парӣкит не допуснал голяма грешка, като окачил на врата на мъдреца една мъртва змия, но Шги извършил сериозно оскърбление, когато го проклел. Това оскърбление било извършено от едно глупаво дете, което заслужавало прошката на Върховния Бог, въпреки че било невъзможно да се освободи от последиците на този грях. Махрджа Парӣкит също не обърнал внимание на проклятието на глупавия малък брхмаа. Нещо повече, той се възползвал от трудната ситуация и по волята на Бога и милостта на Шукадева Госвмӣ постигнал най-висшето съвършенство на живота. Всъщност такова било желанието на Бога, а Махрджа Парӣкит, и Шамӣка и синът му Шги били само оръдия в ръцете му. Следователно никой от тях не бил в трудно положение, защото всичко, което се случило, било причинено от Върховната Личност.