ТЕКСТ 2
дхрува тато ме кта-дева-хеланд
дуратяя вясана нти-дӣргхт
тад асту кма хй агха-никтя ме
ятх на кур пунар евам аддх
дхрувам – без съмнение; тата – следователно; ме – моето; кта-дева-хелант – заради неподчиняване на заповедите на Бога; дуратяям – много трудно; вясанам – бедствие; на – не; ати – доста; дӣргхт – далече; тат – това; асту – нека да бъде; кмам – желаейки от все сърце; хи – несъмнено; агха – грехове; никтя – за освобождението; ме – моето; ятх – така че; на – никога; курм – ще го направя; пуна – отново; евам – както съм го направил; аддх – непосредствено.
(Цар Парӣкит си мислеше:) Аз пренебрегнах наставленията на Върховния Бог, затова със сигурност трябва да очаквам скоро да ме сполети някаква беда. Единственото ми желание е тази беда да дойде още сега, защото по този начин ще се освободя от греха и повече няма да допусна да извърша подобно оскърбление.
Волята на Върховния Бог е брхмаите и кравите да получават пълно покровителство. Самият Той е особено благоразположен към тях (го-брхмаа-хитя ча). Махрджа Парӣкит знаел това и по тази причина заключил, че заради обидата, която нанесъл на могъщия брхмаа, непременно ще бъде наказан от законите на Бога; и очаквал някакво голямо нещастие в най-близко бъдеще. Затова пожелал това неизбежно нещастие да сполети него, а не членовете на семейството му. Страданието би го предпазило от бъдещи грехове и в същото време последствията от греха, който извършил, щели да се унищожат и потомците му нямало да страдат заради тях. Така разсъждава един предан, който има чувство за отговорност. Роднините на предания също получават като дял част от резултатите на преданото служене, което той отдава на Бога. Със собственото си предано служене Махрджа Прахлда спасил демоничния си баща. Най-голямото благодеяние и благословия, която Богът може да даде на едно семейство, е синът в него да е предан.