ТЕКСТ 34
сннидхт те мах-йогин
птакни махнтй апи
садьо нашянти ваи пус
виор ива суретар
сннидхт – благодарение на присъствието; те – твоето; мах-йогин – о, велики мистико; птакни – грехове; махнти – непреодолими; апи – въпреки; садя – незабавно; нашянти – унищожени; ваи – несъмнено; пусм – на една личност; вио – като присъствието на Божествената Личност; ива – като; сура-итар – други, които се различават от полубоговете.
О, светецо! О, велики мистико! Както безбожниците не могат да останат в присъствието на Божествената Личност, така твоето присъствие в миг унищожава непреодолимите грехове на хората.
Има два вида човешки същества – атеистите и преданите на Бога. Преданите на Бога проявяват божествени качества и затова се наричат полубогове, докато атеистите се наричат демони. Демоните не могат да понесат присъствието на Виу, Божествената Личност. Демоните постоянно се опитват да победят Божествената Личност, но когато Богът се появи чрез трансценденталното си име, форма, качества, забавления, обкръжение или многообразие, те веднага загиват. Казва се, че духовете не могат да останат там, където се повтаря святото име на Бога. Великите светци и преданите на Бога се числят към обкръжението му, затова присъствието им някъде веднага унищожава подобните на духове грехове. Това е становището на всички ведически писания. Затова на хората се препоръчва да общуват единствено със святите предани, за да се предпазят от пагубното влияние на демоните и духовете в този свят.