ТЕКСТ 3
ясваява-састхнаи
калпито лока-вистара
тад ваи бхагавато рӯпа
вишуддха саттвам ӯрджитам
яся – чието; аваява – разпростиране на тялото; самстхнаи – разположени в; калпита – съществува във въображението; лока – населени планети; вистара – разнообразни; тат ваи – но това е; бхагавата – на Божествената Личност; рӯпам – форма; вишуддхам – чисто; саттвам – битие; ӯрджитам – изключително.
Смята се, че всички планетарни системи във вселената са разположени върху огромното тяло на пуруа, но Той няма нищо общо със сътворените материални елементи. Тялото му винаги пребивава в духовното битие.
Схващането за вир-рӯпа, или вишва-рӯпа на Върховната Абсолютна Истина, е предназначено за начинаещите, които трудно могат да си представят трансценденталната форма на Личността на Бога. За тях формата е нещо, което има отношение към материалния свят, затова като начало им е необходимо такова схващане за Абсолюта, което да им помогне да съсредоточат ума си върху проявлението на енергията на Бога. Както се каза по-горе, Богът разширява енергията си под формата на махат-таттва, в която се включват всички материални елементи. Разширяването на енергията на Бога и самият Бог като личност са еднакви в известен смисъл, но в същото време махат-таттва се различава от Бога. Следователно енергията на Бога и самият Бог едновременно са различни и еднакви помежду си. Затова понятието за вир-рӯпа не се различава от вечната форма на Бога, особено за имперсоналистите. Вечната форма на Бога е съществувала преди създаването на махат-таттва и тук се подчертава, че е напълно духовна, т.е. трансцендентална към проявленията на материалната природа. Тази трансцендентална форма на Бога се проявява чрез вътрешната му енергия, а многообразните му проявления и инкарнации винаги запазват трансценденталната си природа и нямат нищо общо с махат-таттва.