ТЕКСТ 33
ятреме сад-асад-рӯпе
пратииддхе сва-савид
авидятмани кте
ити тад брахма-даршанам
ятра – когато; име – във всички тези; сат-асат – груби и фини; рӯпе – във формите на; пратииддхе – отстранени; сва-савид – чрез себепознанието; авидя – чрез невежеството; тмани – в аза; кте – наложени; ити – така; тат – това е; брахма-даршанам – виждането на Абсолюта.
Когато в процеса на себепознанието човек осъзнае, че грубото и финото тяло нямат нищо общо с чистото духовно аз, тогава той вижда истински и себе си, и Бога.
Разликата между себепознанието и материалната илюзия се състои в това, че човекът, който е постигнал себепознание, разбира, че временните, илюзорните наслоения на материалната енергия под формата на грубото и финото тяло са само външни покрития на аза. Тези покрития са резултат от влиянието на невежеството. Те никога не могат да се докоснат до личността на Бога. Когато се убедим в това, тогава постигаме освобождение, т.е. виждаме Абсолюта. Това означава, че за да постигнем съвършено себепознание, трябва да водим божествен, духовен живот. Да се себепознаем, означава да станем безразлични към нуждите на грубото и финото тяло и да се съсредоточим върху дейностите на аза. Импулсът за извършване на дейности произлиза от аза, но когато човек не разбира истинската позиция на аза, дейностите стават илюзорни. В невежеството си живото същество отъждествява интересите си с онова, което е добро за грубото и за финото тяло. Така се обезсмислят всичките му дейности живот след живот. Дейностите на аза започват, когато следвайки пътя на истинското знание, човек осъзнае духовната си същност. Човек, който действа на равнището на аза, се нарича джӣван-мукта, личност, която е освободена дори в обусловеното битие.
Съвършеното равнище на себепознание не може да се постигне с изкуствени средства, а само чрез отдаване в лотосовите нозе на вечно трансценденталния Бог. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че присъства във всяко сърце и единствено от него произлизат знанието, паметта и забравата. Когато живото същество иска да се наслаждава на материалната енергия (илюзорните проявления), Богът го потапя в омаята на забравата и по този начин то погрешно приема грубото тяло и финия ум за собственото си аз. А когато живото същество напредва по пътя на трансценденталното знание и се моли на Бога да го избави от ноктите на забравата, от безпричинна милост Богът вдига илюзорната завеса и живото същество осъзнава собственото си аз. А след като се освободи от обусловения живот и заеме вечното си, естествено положение, то започва да служи на Бога. Богът извършва това или чрез външната си енергия, или направо чрез вътрешната си енергия.