ТЕКСТ 30
татхпи бата ме даихьо
хй тм чаивтман вибху
асампанна ивбхти
брахма-варчася саттама
татхпи – въпреки че; бата – недостатък; ме – мой; даихя – установен в тялото; хи – несъмнено; тм – живо същество; ча – и; ева – дори; тман – изглежда че е; вибху – достатъчен; асампанна – лишен от; ива бхти – изглежда че е; брахма-варчася – на веднтистите; саттама – върховният.
Чувствам, че нещо не ми достига, въпреки че притежавам всичко, което изискват Ведите.
Несъмнено Шрӣла Всадева бил постигнал всичко, което може да се постигне с помощта на Ведите. Живото същество, което е потънало в материята, може да се пречисти, като извършва дейностите, предписани във Ведите, но това все още не е най-висшето достижение. Докато не постигне висшата цел, живото същество няма да може да заеме естественото си трансцендентално положение, дори и да притежава всичко. Като че ли Шрӣла Всадева бил изгубил нишката, която води към най-главното, и затова се чувствал неудовлетворен.