ТЕКСТ 47
ха рдж дхарма-суташ
чинтаян сухд вадхам
прктентман випр
снеха-моха-ваша гата
ха – каза; рдж – цар Юдхихира; дхарма-сута – синът на Дхарма (на Ямарджа); чинтаян – мислейки за; сухдм – на приятелите; вадхам – убийство; прктена – единствено заради материалните представи; тман – от аза; випр – о, брхмаа; снеха – привързаност; моха – заблуждение; вашам – повлечен от; гата – отишъл.
Цар Юдхихира, синът на Дхарма, бе потресен от смъртта на приятелите си и скърбеше като обикновен човек, подвластен на материалните представи. О, мъдреци, заблуден от привързаността си, той заговори.
Макар че не подобавало на цар Юдхихира да скърби като обикновен човек, по волята на Бога, както преди и Арджуна, той изглеждал заблуден от светските си привързаности. Човек, който притежава истинско зрение, знае добре, че живото същество не е нито тялото, нито ума; то е отвъд материалните представи за живота. Обикновените хора мислят за насилието и ненасилието от гледна точка на тялото, но това е илюзия. Всеки е длъжен да изпълнява предписания си дълг. Катриите са длъжни да се сражават за справедливото дело независимо от това, кой стои насреща им. Изпълнявайки дълга си, човек не трябва да се смущава от унищожението на материалното тяло, което е само дреха за живата душа. Махрджа Юдхихира знаел това съвършено добре, но по волята на Бога той се заблудил досущ като обикновен човек, защото с това Богът целял нещо по-велико – царят да получи наставленията на Бхӣма, както Арджуна получил наставления от самия Бог.