No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 18

мукхатас тлу нирбхинна
джихв татропаджяте
тато нн-расо джагйе
джихва йо 'дхигамяте

мукхата – от устата; тлу – небцето; нирбхиннам – възниква; джихв – езикът; татра – след това; упаджяте – се проявява; тата – след това; нн-раса – различни вкусове; джагйе – се появи; джихва – от езика; я – които; адхигамяте – се опитват.

От устата възникна небцето, а след това бе създаден езикът. После се появиха различните вкусове, за да може езикът да им се наслаждава.

Описанието на постепенния еволюционен процес обяснява принципа на управляващите божества (адхидаива). Например Варуа е божеството, което отговаря за всички вкусове, които носят наслаждение. Затова в устата се появява езикът, който е способен да усеща различните вкусове, за които отговаря Варуа. Така че появяването на Варуа е свързано с появяването на езика. Тъй като са органи на тялото, езикът и небцето се отнасят към категорията адхибхӯтам, тоест те са форми на материята; божеството, което осъществява функцията, е живо същество и принадлежи към категорията адхидаива, а човекът, с когото това се случва, е адхтма. Така се обяснява възникването на трите категории, след като вир-пуруа отваря устата си. Четирите понятия, споменати в тази шлока, разкриват смисъла на трите основни принципа, за които стана дума: адхтма, адхидаива и адхибхутам.

« Previous Next »