ТЕКСТ 11
сӯта увча
итй упмантрито рг
гунукатхане харе
хӣкешам анусмтя
пративакту прачакраме
сӯта увча – Сӯта Госвмӣ каза; ити – така; упмантрита – помолен; рг – от царя; гуа-анукатхане – за описанието на трансценденталните качества на Бога; харе – на Божествената Личност; хӣкешам – господаря на сетивата; анусмтя – добре си припомни; пративактум – да отговори; прачакраме – се приготви.
Сӯта Госвмӣ каза: След молбата на царя да опише съзидателната енергия на Божествената Личност, Шукадева Госвмӣ се съсредоточи върху господаря на сетивата (Шрӣ Ка) и отговори следното.
Когато говорят за трансценденталните качества на Бога, преданите смятат себе си за неспособни да направят това със собствени усилия. Те знаят, че могат да кажат само това, към което ги подтикне Върховният Бог, господарят на сетивата. Сетивата на индивидуалното същество не са негова собственост; преданите знаят, че сетивата им принадлежат на Върховния Бог и те могат да ги използват правилно, ако служат с тях на Бога. Както сетивата (инструментите), така и материалните елементи (съставните части на творението) са дадени от Бога. Следователно индивидуалното живо същество действа, говори, вижда и т.н. под ръководството на Бога. Бхагавад-гӣт (15.15) потвърждава това: сарвася чха хди саннивио матта смтир гнам апохана ча. Никой няма свободата да действа самостоятелно и независимо, затова винаги преди да започне да работи, да се храни или да говори, човек трябва да се обръща към Бога за разрешение. След като е получил благословията на Бога, всичко, което прави, ще бъде свободно от четирите недостатъка, присъщи на обусловената душа.