No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 16

вичака яч-чараопасдант
сага вюдасьобхаято 'нтар-тмана
винданти хи брахма-гати гата-кламс
тасмаи субхадра-шравасе намо нама

вичака – мъдрите хора; ят – които; чараа-упасдант – просто като се посветят на лотосовите нозе; сагам – привързаност; вюдася – се освобождават напълно; убхаята – към сегашното и бъдещото съществуване; анта-тмана – на сърцето и душата; винданти – напредват; хи – несъмнено; брахма-гатим – към духовното съществуване; гата-клам – без трудности; тасмаи – на него; субхадра – всеблаг; шравасе – на този, за когото слушат; нама – почитания; нама – отново и отново.

Нека отново и отново отдам смирените си почитания на всеблагия Бог Шрӣ Ка. Като се отдадат в лотосовите му нозе, мъдрите се освобождават от всички привързаности към сегашното и бъдещото си съществуване и с лекота напредват по пътя към духовния живот.

Бог Ка многократно наставлява Арджуна, но всъщност наставлява и всички, които се стремят да станат негови чисти предани. В края на Бхагавад-гӣт (18.64 – 66) Той дава най-поверителните си наставления:

сарва-гухятама бхӯя
шу ме парама вача
ио 'си ме дхам ити
тато вакми те хитам

ман-ман бхава мад-бхакто
мад-джӣ м намаскуру
мм еваияси сатя те
пратиджне прийо 'си ме

сарва-дхармн паритяджя
мм ека шараа враджа
аха тв сарва-ппебхьо
мокайими м шуча

„Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро. Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел. Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“.

Мъдрите хора приемат сериозно последната повеля на Бога. Знанието за аза е първата стъпка в духовното осъзнаване и се нарича поверително знание. Още една крачка напред е знанието за Бога и то се нарича още по-поверително. Кулминация в знанието на Бхагавад-гӣт е знанието за Бога. Когато човек постигне това равнище, той естествено и доброволно става предан на Бога, за да му отдава любовно трансцендентално служене. В основата на преданото служене винаги стои любовта към Бога – по това то се различава от обикновеното служене, което предписват карма йога, гна йога или дхна-йога. В Бхагавад-гӣт са дадени различни наставления за хора от различни категории, описани са варшрама дхарма, саннса-дхарма, яти-дхарма, животът в отречение, овладяването на сетивата, медитацията, усъвършенстването на мистичните сили и т.н., но този, който напълно се отдаде на Бога, за да му служи със спонтанна любов, всъщност овладява същината на цялото знание, изложено във Ведите. Човек, който умело следва този процес, незабавно постига съвършенството на живота. А съвършенство на човешкия живот е брахма-гати, напредъкът по пътя към духовното съществуване. Въз основа на твърденията на Ведите Шрӣла Джӣва Госвмӣ формулира, че брахма-гати означава освободеното живо същество да получи форма като формата на Бога и да живее вечно на някоя от духовните планети в духовното небе. Чистите предани на Бога лесно постигат съвършенството на живота, без да трябва да следват трудни методи. Животът в преданото служене е изпълнен с кӣртанам, смараам, ӣкаам и т.н., както се спомена в предишния стих. Човек трябва да приеме простия път на преданото служене, за да постигне висшето съвършенство, което е достъпно за всички човешки форми на живот във всички части на света. Когато Брахм видял Бог Ка като палаво дете във Вндвана, той отправил към него следната молитва:

шрея-сти бхактим удася те вибхо
клишянти йе кевала-бодха-лабдхайе
тем асау клешала ева шияте
нняд ятх стхӯла-тувагхтинм

(Шрӣмад Бхгаватам, 10.14.4)

Бхакти йога е най-висшето съвършенство, което интелигентният човек може да постигне, вместо да извършва безчет духовни дейности. Сравнението в цитираната шлока е много точно. Една шепа ориз струва повече от купища оризови люспи. Ето защо човек не трябва да се полъгва по „фокусите“ на карма-ка и гна-ка или по гимнастическите упражнения на йога, а под ръководството на истински духовен учител трябва старателно да се залови с простия път на кӣртанам, смараам и т.н. и да постигне без трудности най-висшето съвършенство.

« Previous Next »