No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 17

тапасвино дна-пар яшасвино
манасвино мантра-вида сумагал
кема на винданти вин яд-арпаа
тасмаи субхадра-шравасе намо нама

тапасвина – великите учени мъдреци; дна-пар – тези, които извършват велики благотворителни дела; яшасвина – вършителите на велики дейности за слава; манасвина – великите философи и мистици; мантра-вида – великите певци на ведически химни; су-магал – стриктните последователи на ведическите принципи; кемам – плодоносни резултати; на – никога; винданти – постигат; вин – без; ят-арпаам – самоотверженост; тасмаи – на него; субхадра – всеблаг; шравасе – слушане за него; нама – почитания; нама – отново и отново.

Отново и отново отдавам смирените си почитания на всеблагия Бог Шрӣ Ка, защото великите учени мъдреци, тези, които извършват велики благотворителни дела, тези, които извършват велики дейности за име и слава, великите философи и мистици, великите певци на ведически химни и стриктните последователи на ведическите принципи не могат да постигнат никакви плодоносни резултати, ако не посветят своите велики качества на служене на Бога.

Напредъкът в знанието, склонността към благотворителност, политическото, социалното или религиозното водачество на човечеството, философските размишления, следването на йога, майсторското владеене на ведическите ритуали и всички подобни висши човешки качества водят до съвършенство само когато се използват в служене на Бога. Ако не намерят такова приложение, те се превръщат в източник на беди за хората. Всичко може да се използва или за собствено сетивно наслаждение, или в служене на някой друг. Егоизмът също е два вида – личен и разширен, но между тях двата няма качествена разлика. Кражбата, която човек извършва заради самия себе си или в името на семейството си, по същество е една и съща – престъпление. Крадец, който не се признава за виновен, защото е извършил кражбата не заради себе си, а в името на обществото или родината си, не е бил оправдаван никога от законите на нито една държава. Хората обикновено не знаят, че личните интереси на живото същество стават съвършени само когато съвпадат с интересите на Бога. Например какво представлява стремежът за поддържане на тялото? Човек печели пари, за да поддържа тялото си (собственото или общественото), но ако у него няма съзнание за Бога, ако той поддържа тялото си не с цел да осъзнае връзката си с Бога, всичките му иначе добронамерени усилия за изхранване на тялото приличат на опитите на животните да се грижат за телата си. Целта на поддържането на човешкото тяло е различна от целта на поддържането на животинското тяло. Затова напредъкът в знанието, икономическото развитие, философските изследвания, изучаването на ведическата литература или дори благочестивите дейности (благотворителност, откриване на болници, раздаване на зърнени храни) трябва да се извършват така, че да са свързани с Бога. Цел на всички действия и усилия трябва да бъде удовлетворяването на Бога, а не на някоя друга личност, независимо дали отделен индивид или колектив (сасиддхир хари-тоаам). В Бхагавад-гӣт (9.27) е потвърден този принцип, като се казва, че всички подаяния, които даваме, и всички отречения, които извършваме, трябва да посвещаваме на Бога, т.е. да ги извършваме само заради него. Докато нямат съзнание за Бога, водачите на атеистичната човешка цивилизация няма да могат да постигнат резултата, към който се стремят в областта на образованието, икономиката и пр. А за да развие такова съзнание, човек трябва да слуша за всеблагия Бог от произведения като Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам.

« Previous Next »