ТЕКСТ 8

Действията на Върховния Бог дори за сътворяването само на тази вселена са удивителни и неразбираеми. А съществуват още безброй вселени, които, взети заедно, съставляват сътворения материален свят. Но материалният свят е само една част от цялото творение. Материалният свят е само частица (екшена стхито джагат). Ако приемем, че материалният свят е проявление на една част от енергията на Бога, останалите три части са ваикуха-джагат – духовният свят, който в Бхагавад-гӣт е описан като мад-дхма или сантана-дхма, вечен свят. В предишната шлока се каза, че Богът твори и след това слага край на творението. Това се отнася само за материалния свят, защото светът Вайкуха, който представлява другата, по-голямата част от творението му, не подлежи нито на създаване, нито на унищожаване. Иначе Вайкуха-дхма нямаше да се нарича вечна. Богът съществува заедно с дхма; неговото вечно име, качества, забавления, обкръжение и личност са проявление на различните му енергии и експанзии. Той се нарича анди – „този, който няма създател“, и ди – „източникът на всичко“. Поради несъвършения си начин на мислене ние смятаме, че Богът също е сътворен, но Веднта казва, че Той не е сътворен. Нещо повече, всичко останало е създадено от него (нряа паро 'вяктт). Тези въпроси дават на обикновения човек прекрасна възможност за размисъл. Те остават непонятни дори за великите учени, които предлагат най-различни противоречиви теории. Учените не познават напълно дори тази вселена, която е само малка, незначителна част от творението на Бога; не знаят докъде се простират границите на космоса, колко звезди и планети има в него, нито какви са конкретните условия върху всяка от безбройните планети. Съвременните учени нямат достатъчно информация за тези неща. Някои твърдят, че планетите, пръснати из космоса, наброяват сто милиона. В едно съобщение от Москва от 21.02.1960 г. се предава следното:

„Известният съветски астроном проф. Борис Воронцов-Велияминов твърди, че във вселената съществуват безброй планети, населявани от разумни същества.

Възможно е на тези планети да процъфтява живот, подобен на живота на Земята.

Николай Жиров, доктор по химия, който се занимава с проблема за атмосферата на другите планети, изтъква, че организмът на един марсианец би могъл да е много добре приспособен към условията за живот на Марс благодарение на ниската си телесна температура.

Той твърди, че газовият състав на атмосферата на Марс е напълно подходящ за съществуването на организми, които са се приспособили към него“.

Способността за приспособяване на организмите към условията на различните планети е описана в Брахма сахит като вибхӯти-бхиннам. Това означава, че всяка една от безбройните планети във вселената притежава конкретен вид атмосфера и на планетите с по-благоприятна атмосфера живите същества са по-напреднали в областта на науката и технологиите. Вибхӯти означава „специфично могъщество“, а бхиннам означава „разнообразен“. Учените, които се опитват да изследват външното пространство и да достигнат другите планети с механични средства, са длъжни да знаят, че организмите, които са се приспособили към земната атмосфера, не могат да просъществуват в атмосферата на други планети. (Вж. Лесно пътуване до други планети) Следователно както казва Бхагавад-гӣт (9.25), преди да отиде на друга планета, човек трябва да се подготви за това, като се избави от сегашното си тяло:

„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“.

Думите на Махрджа Парӣкит за проявите на съзидателната енергия на Бога показват, че той знаел всичко за процеса на сътворението. Тогава защо все пак питал Шукадева Госвмӣ за тези неща? – Като велик император, потомък на Павите и велик предан на Бог Ка, Махрджа Парӣкит знаел доста неща за сътворението на света, но това знание не било достатъчно. Затова той казал, че дори големите познавачи на Ведите не могат да обяснят сътворението въпреки огромните си усилия. Богът е безкраен, дейностите му също са неразгадаеми. С ограничените си познания и несъвършените си сетива живите същества, та дори и самият Брахмджӣ, най-извисеното и съвършено живо същество във вселената, никога няма да опознаят безкрайното. Ние можем да научим нещо за безкрайното, ако то е обяснено от самото безкрайно, както направил Богът чрез неповторимите си слова в Бхагавад-гӣт. Можем да получим знание до известна степен и от себепознали се души като Шукадева Госвмӣ, който пък получил знание от Всадева, ученика на Нрада. Съвършеното знание се предава единствено по веригата на ученическата последователност, а не чрез някакъв вид експериментиране, все едно дали древно или съвременно.