ТЕКСТ 27
гатайо матаяш чаива
пряшчитта самарпаам
пуруваяваир ете
самбхр самбхт ма
гатая – напредък до крайната цел (Виу); матая – обожаване на полубоговете; ча – както и; ева – несъмнено; пряшчиттам – компенсация; самарпаам – окончателната церемония; пуруа – Божествената Личност; аваяваи – от частите на тялото на Божествената Личност; ете – тези; самбхр – съставките; самбхт – бяха набавени; ма – от мен.
Аз трябваше да се сдобия с всички необходими съставки и предмети за жертвоприношенията, като използвам частите от тялото на Божествената Личност. Като призовавах имената на полубоговете, постепенно постигнах крайната цел, Виу; по този начин аз успях да му върна обратно всичко заето и да доведа церемонията до край.
В този стих специално се подчертава, че източникът на всички богатства е личността на Върховния Бог, а не безличностното му брахмаджьоти. Нряа, Върховният Бог, е целта на всички жертвоприношения и ведическите химни в крайна сметка са предназначени за постигането на тази цел. Човешкият живот може да се нарече успешен, ако човек е удовлетворил Нряа и е получил достъп до духовното царство Вайкуха, където може да общува лично с него.