No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 18

нртхо балер аям урукрама-пда-шаучам
па шикх-дхтавато вибудхдхипатям
йо ваи пратишрутам те на чикӣрад аняд
тмнам ага манас харайе 'бхимене

на – никога; артха – има някаква стойност в сравнение с; бале – на силата; аям – тази; урукрама-пда-шаучам – водата, измила краката на Божествената Личност; па – вода; шикх-дхтавата – на този, който я държи върху главата си; вибудха-адхипатям – власт над царството на полубоговете; я – този, който; ваи – несъмнено; пратишрутам – каквото бе обещал; те на – освен това; чикӣрат – предприе; анят – нищо друго; тмнам – дори собственото си тяло; ага – о, Нрада; манас – в ума си; харайе – на Върховния Бог; абхимене – посвети.

Поръсвайки главата си с водата, измила лотосовите нозе на Бога, Бали Махрджа не мислеше за нищо друго, освен за даденото обещание. Въпреки забраната на духовния си учител, той пожертва собственото си тяло, за да може Богът да направи третата си крачка. Дори небесното царство, което той завладя със собствени сили, за него нямаше никаква стойност.

Като спечелил трансценденталната милост на Бога с огромната си материална жертва, Бали Махрджа получил място във Вайкухалока, където цари вечно наслаждение. По този начин той се оказал в същите и дори в още по-добри условия. Следователно когато пожертвал небесното царство, завладяно с материална сила, той не загубил нищо. С други думи, когато Богът отнема спечелените с тежък труд материални притежания на някой чист предан и в замяна на това го дарява с вечен живот, блаженство и знание и с възможността да му отдава лично трансцендентално служене, това е проява на специалната му милост към предания.

Колкото и да са примамливи, материалните притежания не са вечни. Това означава, че е по-добре човек да се откаже от тях доброволно, иначе ще бъде принуден насила да се раздели с тях, когато напуска материалното си тяло по време на смъртта. Разумният човек знае, че всяка материална собственост е временна, затова най-доброто, което може да направи с нея, е да я използва в служене на Бога; ако успее да удовлетвори Бога, Той ще го възнагради с вечно място в своята пара дхма.

В Бхагавад-гӣт (15.5 – 6) пара дхма на Бога е описана по следния начин:

нирмна-мох джита-сага-до
адхтма-нит винивтта-км
двандваир вимукт сукха-дукха-сагяир
гаччхантй амӯх падам авяя тат

на тад бхсаяте сӯрьо
на шашко на пвака
яд гатв на нивартанте
тад дхма парама мама

Този, който притежава много неща в материалния свят – дом, земя, деца, общество, приятелство и богатство, – може да разполага с тях само за кратко време. Човек не може да има тези измамни предмети, създадени от м, вечно. Този, който притежава много неща, още по-лесно попада под влиянието на илюзията и се отклонява от пътя на себепознанието. Затова е по-добре човек да притежава съвсем малко или да се откаже от всичко, за да се избави от лъжливата си гордост. В материалния свят ние сме замърсени от съприкосновението с трите гуи на материалната природа. Колкото повече човек напредва по духовния път благодарение на преданото служене, жертвайки временните си притежания, толкова повече се освобождава от привързаността си към материалната илюзия. За да постигне това равнище, човек трябва да е твърдо убеден в реалността на духовното съществуване и във вечните му резултати. А за да може наистина да узнае вечността на духовното съществуване, трябва доброволно да сведе притежанията си до минимума, който е необходим за поддържане на материалното му съществуване. Човек не трябва да си създава ненужни потребности – така ще може да се задоволява само с минималното. Ненужните жизнени потребности са дейности на сетивата. В основата на съвременната цивилизация стоят именно дейностите на сетивата, т.е. сегашната цивилизация е цивилизация на сетивната наслада. Съвършената цивилизация е цивилизация на тм, на душата. Човекът от цивилизацията на сетивното удоволствие стои на равнището на животните, защото животните също не могат да отидат отвъд пределите на сетивните дейности. Над сетивата стои умът. Но цивилизацията на умозрителните построения също не е съвършена, защото над ума стои интелигентността; Бхагавад-гӣт описва именно цивилизацията, изградена на основите на интелигентността. Ведическите писания съдържат указания, отнасящи се до всички видове човешка цивилизация – до цивилизацията на равнището на сетивата, на ума, на интелигентността и на самата душа. Бхагавад-гӣт е насочена главно към интелигентността на човека, водейки го постепенно към духовната цивилизация. А Шрӣмад Бхгаватам описва съвършената човешка цивилизация, в чийто център стои самата душа. Когато човек се издигне до равнището на духовната цивилизация, той е достоен за царството на Бога, описано в цитираните по-горе стихове от Бхагавад-гӣт.

Първото, което научаваме за царството на Бога, е че в него няма нужда от слънце, луна или електричество, които са така необходими в тъмния материален свят. След това разбираме, че оня, който успее да достигне царството на Бога, следвайки духовната култура, т.е. по пътя на бхакти йога, постига най-висшето съвършенство на живота. Такъв човек, притежаващ пълно знание за трансценденталното любовно служене на Бога, постига вечно духовно съществуване. В замяна на материалните си богатства Бали Махрджа получил достъп до духовната цивилизация, а заедно с това и правото да влезе в царството на Бога. Той разбрал, че цялото райско царство, което бил завоювал с материалното си могъщество, не е нищо в сравнение с царството на Бога.

Тези, които са обградени от удобствата на материалната цивилизация, създадена за сетивна наслада, трябва да се опитат да постигнат царството на Бога, като следват стъпките на Бали Махрджа, който пожертвал цялото си материалното си могъщество и приел процеса на бхакти йога, препоръчан в Бхагавад-гӣт и обяснен в Шрӣмад Бхгаватам.

« Previous Next »