ТЕКСТ 29
тат карма дивям ива ян ниши нишана
двгнин шучи-ване паридахямне
уннеяти враджам ато 'васитнта-кла
нетре пидхпя сабало 'надхигамя-вӣря
тат – тази; карма – дейност; дивям – свръхчовешка; ива – като; ят – което; ниши – през нощта; нишанам – спейки безгрижно; два-агнин – от сиянието на горския пожар; шучи-ване – в сухата гора; паридахямне – запален; уннеяти – освобождава; враджам – всички жители на Враджа; ата – следователно; авасита – несъмнено; анта-клам – последните мигове от живота; нетре – върху очите; пидхпя – просто като затвори; са-бала – заедно с Баладева; анадхигамя – необозримо; вӣря – могъщество.
А същата нощ, след като бе наказана змията Клия, когато жителите на Враджабхӯми спокойно спяха, сухите листа в гората се подпалиха и изглеждаше като че ли всички са обречени да загинат в избухналия пожар. Но Богът заедно с Баларма ги спаси просто като затвори очи. Ето такива са свръхчовешките му деяния.
Въпреки че в този стих деянията на Бога са наречени свръхчовешки, пак трябва да подчертаем, че неговите деяния винаги са свръхчовешки и по това Той се отличава от обикновените живи същества. Никое човешко същество не е в състояние нито да изкорени огромно баняново дърво или дърво арджуна, нито да потуши силен горски пожар просто като затвори очи. Но не само тези дейности на Бога будят удивление; всичко, което Той върши, е свръхестествено, както потвърждава Бхагавад-гӣт (4.9). Човек, който познава свръхестествените дейности на Бога, трансцендентални по природа, става достоен да влезе в царството на Ка, и затова когато напусне сегашното си материално тяло, се връща обратно вкъщи, при Бога.