ТЕКСТ 14
итй ӯчивс татра суйодханена
правддха-копа-спхуритдхареа
асат-кта сат-спхаӣя-шӣла
катт сакарнуджа-саубалена
ити – така; ӯчивн – докато говореше; татра – там; суйодханена – от Дурьодхана; правддха – преливащ от; копа – от гняв; спхурита – треперещи; адхареа – устни; асат-кта – оскърби; сат – уважаван; спхаӣя-шӣла – желани качества; катт – Видура; са – с; кара – Кара; ануджа – по-малки братя; саубалена – с Шакуни.
При тези думи на Видура, когото достойните хора високо ценяха, Дурьодхана закипя от яд и с треперещи от гняв устни започна да сипе обиди. В неговата компания бяха Кара, по-малките му братя и вуйчо му Шакуни.
Казва е, че добрият съвет само разгневява глупака, както змията става по-отровна, когато я храним с мляко. Светецът Видура бил толкова благородна личност, че всички достойни хора му се възхищавали. Дурьодхана обаче бил толкова глупав, че дръзнал да го обиди. Постъпката му била резултат от лошото влияние, което му оказвали неговият вуйчо Шакуни и приятелят му Кара. Те поощрявали Дурьодхана във всичките му нечестиви деяния.