ТЕКСТ 16
свая дханур дври нидхя м
бхрту пуро мармасу тито 'пи
са иттхам атюлбаа-кара-баир
гата-вятхо 'д уру мнана
сваям – той самият; дхану дври – лъка пред вратата; нидхя – като остави; мм – на външната природа; бхрту – на брата; пура – от двореца; мармасу – до дълбините на сърцето си; тита – наранен; апи – въпреки; са – той (Видура); иттхам – така; ати-улбаа – сурово; кара – ухо; баи – от стрелите; гата-вятха – без да съжалява; ат – развълнуван; уру – велик; мна-на – така мислейки.
Сякаш стрели пронизаха ушите на Видура, наранявайки го до самите дълбини на сърцето му. Той остави лъка си пред вратата и напусна братовия си дворец. Не изпитваше съжаление за случилото се, защото знаеше, че действията на външната енергия са по-висши.
Чистият предан не се смущава и сред най-трудните обстоятелства, които външната енергия на Бога създава. В Бхагавад-гӣт (3.27) се казва:
практе криямни
гуаи карми сарваша
ахакра-вимӯхтм
картхам ити маняте
Под влиянието на гуите на външната енергия обусловената душа изцяло се потапя в материалното съществуване и, обсебена от лъжливото его, си мисли, че тя е тази, която върши всички действия. Външната енергия на Бога, материалната природа, е изцяло подчинена на Върховния Бог, а обусловената душа се намира в пълната власт на външната енергия. Следователно обусловената душа напълно зависи от законите на Бога. Под влиянието на илюзията обаче тя си мисли, че е независима в действията си. Постъпките на Дурьодхана били предизвикани от външната енергия, която накрая причинила и собственото му унищожение. Той не само че не приел мъдрия съвет на Видура, но дори оскърбил този благороден човек, който желаел доброто на целия род. Видура разбирал всичко това, защото бил чист предан на Бога. Въпреки че Дурьодхановите думи му причинили болка, той виждал, че Дурьодхана е под влиянието на м, на външната енергия, и върви към собствената си гибел. Той разбирал, че никой не е в състояние да се противопостави на външната енергия, и в същото време виждал в създалата се ситуация помощ, която вътрешната енергия на Бога му оказва. Преданият винаги е готов да се отрече от света, защото светските съблазни не му носят никакво удовлетворение. Видура никога не изпитвал особено силно желание да живее в царския дворец на брат си. Той бил готов да напусне палата всеки миг, за да се посвети на трансценденталното любовно служене за Бога. И сега благодарение на Дурьодхана получавал такава възможност. Затова вместо да се измъчва от тежките му думи, вътрешно му бил признателен, задето вече можел да отиде да живее сам в някое свято място и изцяло да се посвети на предано служене за Бога. Показателна е думата гата-вятха („без съжаление“), която подчертава, че Видура се освободил от безпокойствата, с които неизбежно са свързани материалните дейности. Той си помислил, че е безсмислено вече да защитава брат си, щом брат му е обречен на гибел. И като оставил лъка си, Видура напуснал двореца, преди Дурьодхана да е предприел каквито и да било действия. Така в случая м, върховната енергия на Бога, действала едновременно и като вътрешна, и като външна енергия.