ТЕКСТ 21
татртха шушрва сухд-винаи
вана ятх веуджа-вахни-сашраям
саспардха дагдхам атхнушочан
сарасватӣ пратяг ия тӯӣм
татра – там; атха – след това; шушрва – чу; сухт – роднини; винаим – всички мъртви; ванам – гора; ятх – колкото; веуджа-вахни – огън заради бамбуците; сашраям – триенето между тях; саспардха – от необуздана страст; дагдхам – изгорени; атха – така; анушочан – като мислеше; сарасватӣм – река Сарасватӣ; пратяк – на запад; ия – отиде; тӯӣм – мълчаливо.
В мястото за поклонение при Прабхса той научи, че всичките му роднини са загинали, станали жертва на необуздана страст, която е унищожила рода им досущ както пожарът, пламнал от триенето на бамбуците, опустоава гората. След това той се отправи на запад, където тече река Сарасватӣ.
Видура узнал, че всичките му роднини – и Кауравите, и давите – са загинали в братоубийствена война. Сравнението на кипящите в човешкото общество страсти с триенето между бамбуковите стъбла в гората е много подходящо. Светът прилича на гора и триенето в нея всеки миг може да предизвика пожар. Никой не отива да подпали гората – пожарът избухва самичък заради триенето между бамбуковите стъбла и изпепелява всичко. По същия начин в огромната гора на световната политика страстите, обладали заблудените от външната енергия обусловени души, подпалват пожара на войната. И както горският пожар може да бъде угасен само от поройния дъжд, който се излива от облаците, така пожарът в света може да се угаси само от дъжда, изливащ се от облака на милостта на светците.