ТЕКСТ 23

Човешкото общество се състои от четири съсловия и четири духовни подразделения. Тази обществена система, отнасяща се до всеки човек, се нарича варшрама дхарма и вече неведнъж бе дискутирана на страниците на това велико произведение. Мъдреците, т.е. хората, които са се посветили на духовното извисяване на цялото човешко общество, се наричат двиджа-дева, най-велики сред два пъти родените, а жителите на Луната и на другите висши планети са известни като деви. Двиджа-девите и девите постоянно издигат храмове на Бог Виу, в които обожават различните му форми – Говинда, Мадхусӯдана, Нсиха, Мдхава, Кешава, Нряа, Падманбха, Пртхасратхи и много други. Богът се разпространява в безброй форми, но между тях няма разлика. Бог Виу има четири ръце и във всяка държи определен предмет – раковина, диск, боздуган или лотос. Дискът (чакрата) е най-главният от тези четири символа. Бог Ка, който е първичната форма на Виу, носи само един символ – диск – и затова понякога го наричат Чакрӣ. Чакрата на Бога е символ на силата, чрез която Той властва над цялото проявление. Този символ стои на върха на всеки един храм на Виу, за да могат хората, като го видят отдалече, веднага да си спомнят за Бог Ка. А храмовете се строят високи, за да се виждат от голямо разстояние. Тази традиция, водеща началото си още от времето, за което историята не разполага с писмени сведения, се следва в Индия и до ден-днешен, когато се строи нов храм. Настоящата строфа показва колко неоснователни са твърденията на атеистите, че храмовете са се появили едва в ново време. Тя свидетелства, че Видура е посещавал храмовете на Виу най-малко преди пет хиляди години, а те от своя страна са били построени много преди той да ги посети. Великите мъдреци и полубогове никога не издигали паметници на хора или полубогове; те строели храмове на Виу за благото на простосмъртните, за да ги извисят до равнището на съзнанието за Бога.