No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 41

саумнушоче там адха-патанта
бхртре паретя видудрухе я
нирпито йена сухт сва-пур
аха сва-путрн саманувратена

саумя – о, достойни; анушоче – просто скърбя; там – него; адха-патантам – пропадане; бхртре паретя – след смъртта на брат му; видудрухе – въстана срещу; я – този, който; нирпита – прогонен; йена – от когото; сухт – доброжелател; сва-пур – от собствения дом; ахам – аз; сва-путрн – със синовете си; саману-вратена – приел същия начин на действие.

О, достойни, скърбя само за този (Дхтарра), който се обяви срещу своя брат след смъртта му. Той взе страната на синовете си и ме прогони от собствения ми дом, макар че винаги искрено съм му желал доброто.

Видура не питал за добруването на големия си брат, защото знаел, че не могат да се очакват добри новини за някого, който се е устремил към ада. Видура наистина желаел доброто на брат си и в дълбините на сърцето си продължавал да мисли за него. Той бил огорчен, че Дхтарра се е опълчил срещу синовете на покойния си брат Пу и подучен от злите си синове, е прогонил дори него от собствения му дом. Ала въпреки тези злодеяния на брат си, Видура не му станал враг, а продължил да му желае доброто. В последните дни от живота на Дхтарра станало ясно, че Видура е единственият му истински приятел. Всеки един ваиава постъпва като Видура: той желае доброто на всички, дори и на враговете си.

« Previous Next »