ТЕКСТ 42
со 'ха харер мартя-виамбанена
дшо н члаято видхту
нньопалакя падавӣ прасдч
чарми пашян гата-висмайо 'тра
са ахам – следователно аз; харе – на Божествената Личност; мартя – в този тленен свят; виамбанена – без да бъда разпознат; да – на пръв поглед; нм – на обикновените хора; члаята – объркващи; видхту – за да го направя; на – не; аня – други; упалакя – видян от други; падавӣм – величие; прасдт – по милостта на; чарми – пътувам; пашян – като виждам; гата-висмая – без съмнение; атра – по този въпрос.
Не съм удивен от това, защото, невидим за другите, съм обикалял много по света. Деянията на Божествената Личност, които изглеждат като постъпките на простосмъртните, могат да объркват другите, но по милостта на Бога аз познавам величието му и затова винаги съм щастлив.
Въпреки че били братя, Дхтарра и Видура напълно се различавали помежду си. По милостта на Бог Ка Видура не бил глупав като брат си и това, че общувал с него, не му повлияло. Дхтарра и неговите синове материалисти се стремели със сила към илюзорно господство над света. Богът ги поощрявал в намеренията им и от това заблудата им само повече и повече нараствала. Но Видура искал да отдава безкористно предано служене на Бога и затова станал душа, напълно подчинена на Абсолютната Божествена Личност. Когато по време на поклонението си стигнал до това прозрение, той се освободил и от последните си съмнения. Видура ни най-малко не съжалявал, че бил прогонен от бащиния си дом, защото проумял, че свободата да си зависим от милостта на Бога е много по-голяма от мнимата свобода у дома. Само човек, който е твърдо убеден, че Богът винаги го закриля, може да се отрече от света. За този етап от живота Бхагавад-гӣт казва: абхая саттва-сашуддхи – всяко живо същество зависи изцяло от милостта на Бога, но само който е пречистил съществуването си, може да осъзнае тази истина. Състоянието на зависимост от Бога се нарича саттва-сашуддхи, пречистване на съществуването. В резултат от това пречистване у човек изчезват всички страхове. Преданият, наричан нряа-пара, не се бои от нищо, защото знае, че във всички обстоятелства е под закрилата на Бога. Убеден в това, Видура пътувал сам, без да го видят или разпознаят нито приятели, нито врагове. Така той се радвал на пълна свобода, отхвърлил бремето на всички задължения към света.
Когато Бог Шрӣ Ка се намирал в този тленен свят в своята вечна, изпълнена с блаженство форма на Шмасундара, тези, които не били чисти предани, не можели нито да го разпознаят, нито да осъзнаят величието му. Аваджннти м мӯх мнуӣ танум шритам (Бхагавад-гӣт, 9.11) – Той остава загадка за неотдадените, ала преданите постоянно го виждат благодарение на чистото предано служене, което му отдават.