ТЕКСТ 15
дяс ту махата сарго
гуа-ваиамям тмана
двитӣяс тв ахамо ятра
дравя-гна-крийодая
дя – първото; ту – но; махата – от съвкупната еманация на Бога; сарга – сътворение; гуа-ваиамям – взаимодействие на материалните гуи; тмана – на Върховния; двитӣя – второто; ту – но; ахама – лъжливо его; ятра – където; дравя – материални елементи; гна – материално знание; кри-удая – пробуждане на дейностите (работата).
Първото от деветте сътворения е сътворяването на махат-таттва, или съвкупността от всички материални елементи, в която благодарение на присъствието на Върховния Бог се осъществява взаимодействието на гуите. Второто сътворение е създаването на лъжливото его, от което възникват материалните елементи, материалното знание и материалните дейности.
Първата еманация, която произлиза от Върховния Бог за целите на материалното сътворение, се нарича махат-таттва. Взаимодействието на материалните гуи води до измамното самоотъждествяване, т.е. до усещането, че живото същество е изградено от материални елементи. Това лъжливо его е причината живото същество да отъждествява тялото и ума с истинската душа. Материалните ресурси, способността да се действа и знанието, необходимо за работата, се създават във втората фаза на сътворението, след появата на махат-таттва. Думата гна в тази строфа обозначава сетивата, които са източник на знание за околния свят, и управляващите ги божества. А понятието „работа“ включва органите за действие и управляващите ги божества. Всичко това се създава при второто сътворение.