ТЕКСТ 28
тамо-мтрм упдя
пратисаруддха-викрама
кленнугатшеа
сте тӯӣ динтяйе
тама – гуата на невежеството или мрака на нощта; мтрм – само една незначителна част; упдя – приемайки; пратисаруддха-викрама – преустановявайки действието на съзидателната енергия; клена – чрез вечната кла; анугата – потънали в; ашеа – неизброимите живи същества; сте – остава; тӯӣм – безмълвно; дина-атяйе – в края на деня.
Когато денят на Брахм вече е в края си, под влиянието на незначителна част от гуата на невежеството огромното вселенско проявление потъва в мрака на нощта. Заставени от вечното време, неизброимите живи същества потъват в това унищожение и навсякъде се възцарява тишина.
Тази строфа описва нощта на Брахм, която настъпва под влиянието на времето в контакт с една незначителна част от материалната гуа на мрака. Разрушаването на трите свята се осъществява от въплъщението на мрака, Рудра. Той приема облика на огъня на вечното време, който изпепелява трите свята. Тези три свята се наричат Бхӯ, Бхува и Сва (още Птла, Мартя и Сварга). Безбройните живи същества потъват в това унищожение, сякаш на сцената, където доскоро е действала енергията на Бога, се спуска завеса. Така навсякъде се възцарява тишина.