ТЕКСТ 4
са кла парамур ваи
йо бхукте парамутм
сато 'вишеа-бхуг яс ту
са кла парамо махн
са – това; кла – вечно време; парама-ау – атомно; ваи – несъмнено; я – което; бхукте – минава през; парама-аутм – пространството, заемано от един атом; сата – на цялата съвкупност; авишеа-бхук – минавайки през недвойственото проявление; я ту – което; са – това; кла – време; парама – върховното; махн – великото.
Атомното време се измерва според пространството, което заема конкретният атом. Времето, което обхваща цялата непроявена съвкупност от атоми, се нарича велико време.
Времето и пространството са взаимнозависими понятия. Времето се измерва на базата на пространството, което заемат атомите. Еталонното време се изчислява според движението на слънцето. Времето, за което слънцето преминава над пространството, заемано от един атом, се нарича атомно време. Най-големият промеждутък от време обхваща цялата недиференцирана съвкупност от атоми. Докато се въртят в орбитите си, планетите заемат определено пространство, а единица за измерване на пространството е атомът. Всяка планета се движи по точно определена орбита, от която не се отклонява. Слънцето също има своя орбита. Времето, което минава от момента на сътворението на вселената до момента на нейното унищожение, се измерва с броя на завъртанията, които всички планетарни системи във вселената правят около оста си от началото до края на своето съществуване. Това време се нарича върховна кла.