ТЕКСТ 42
тад хур акара брахма
сарва-краа-краам
виор дхма пара скт
пуруася махтмана
тат – това; ху – се казва; акарам – непогрешим; брахма – върховният; сарва-краа – всички причини; краам – върховната причина; вио дхма – духовната обител на Виу; парам – върховният; скт – без съмнение; пуруася – на инкарнацията пуруа; махтмана – на Мах-виу.
Затова се казва, че Върховната Божествена Личност Шрӣ Ка е изначалната причина на всички причини. И така, духовната обител на Виу е вечна, в това няма съмнение, и е обител така също и на Мах-виу, източника на всички проявления.
Бог Мах-виу, които е потънал в йога-нидр във водите на Причинния океан и с диханието си сътворява безбройните вселени, се появява в махат-таттва само временно, за да прояви краткотрайните материални светове. Той е пълна част от Бог Шрӣ Ка и въпреки че не се различава от Бога, формалното му появяване в материалния свят като инкарнация е временно. В действителност истинската форма на Бога, неговата сварӯпа, е формата, в която Той вечно живее в света на Вайкуха (Виулока). Тук думата махт-мана назовава Мах-виу, чиято изначална форма е Бог Ка, наричан парама, както потвърждава Брахма сахит:
ӣшвара парама ка
сач-чид-нанда-виграха
андир дир говинда
сарва-краа-краам
„Върховният Бог е Ка, изначалната Божествена Личност, наречена Говинда. Неговата форма е вечна, изпълнена с блаженство и знание, а Той е изначалната причина на всички причини“.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към единадесета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Измерване на времето от гледна точка на атома“.