No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 27

уткипта-вла кха-чара кахора
са видхунван кхара-ромаша-твак
кхурхатбхра сита-дара ӣк-
джьотир бабхсе бхагавн махӣдхра

уткипта-вла – разсичайки с опашката си; кха-чара – в небето; кахора – твърда; са – четина; видхунван – настръхнала; кхара – остри; ромаша-твак – козина; кхура-хата – ударени от копитата; абхра – облаците; сита-дара – бели бивни; ӣк – поглед; джьоти – лъчезарен; бабхсе – започна да излъчва сияние; бхагавн – Божествената Личност; махӣ-дхра – крепителят на Земята.

Преди да се гмурне във водата, за да избави Земята, Бог Глиган политна в небето, разсичайки го с опашката си. Твърдата му четина бе настръхнала, погледът му лъчезарно сияеше, а с копитата и с бляскавите си бели бивни Той разпръсна облаците в небето.

Когато преданите отдават на Бога молитви, в тях те описват трансценденталните му дейности. Тук са споменати някои от трансценденталните черти от облика на Бог Глиган. Става ясно, че докато жителите на трите висши планетарни системи се молели, тялото на Бога изпълнило цялото небе, чак до най-горната планета – Брахмалока, или Сатялока. В Брахма сахит се казва, че Слънцето и Луната са очите на Бога, затова щом Бог Глиган докоснал с поглед небето, то се озарило така ярко, както от сиянието на Слънцето и Луната. В тази строфа Богът е назован с думата махӣдхрах, което означава „огромна планина“ или „крепител на Земята“. С други думи, тялото на Бога било огромно и твърдо като Хималаите, иначе Той не би могъл да издържи върху белите си бивни тежестта на цялата планета Земя. Поетът Джаядева, велик предан, е възпял това уникално събитие в молитвите си към различните инкарнации на Бога:

васати дашана-шикхаре дхараӣ тава лагн
шашини калака-калева нимагн
кешава дхта-шӯкара-рӯпа джая джагадӣша харе

„Вечна слава на Бог Кешава (Ка), който се появи във формата на глиган. С бивните си, които приличаха на лунни бразди, Той държеше Земята“.

« Previous Next »