ТЕКСТ 31
сва-дарайоддхтя махӣ нимагн
са уттхита саруруче рас
татрпи даитя гадапатанта
сунбха-сандӣпита-тӣвра-маню
сва-дара – с бивните си; уддхтя – повдигайки; махӣм – Земята; нимагнм – потънала; са – Той; уттхита – изправяйки се; саруруче – излъчваше великолепие; рас – от водата; татра – там; апи – също; даитям – на демона; гада – с боздугана; патантам – втурнал се към него; сунбха – диска на Ка; сандӣпита – сияещ; тӣвра – жесток; маню – гняв.
Бог Глиган с лекота пое Земята върху бивните си и като я извади от водата, се изправи в цялото си великолепие. След това, от гняв сияещ като диска Сударшана, Той в един миг погуби демона (Хирака), макар че демонът опита да се бие.
Шрӣла Джӣва Госвмӣ е на мнение, че ведическите текстове описват появата на Бог Варха (на Бога, приел формата на Глиган) в две различни унищожения: унищожението, настъпило по времето на Чкуа, и унищожението по времето на Свямбхува. Това появяване на Бога в образа на глиган, за което се говори в досегашните строфи, се осъществило при унищожението по времето на Свямбхува, когато всички планети с изключение на най-висшите – Джана, Махар и Сатя – потънали във водите на опустошението. Тогава жителите на тези планети имали възможност да наблюдават споменатата инкарнация на Бога. Шрӣла Вивантха Чакравартӣ предполага, че мъдрецът Маитрея обединява двете събития и съвсем накратко разказва на Видура наведнъж и за двете глигански инкарнации, дошли в различни епохи.