ТЕКСТ 41
трайӣмая рӯпам ида ча саукара
бхӯ-маалентха дат дхтена те
чаксти шгоха-гханена бхӯяс
кулчалендрася ятхаива вибхрама
трайӣ-маям – олицетворените Веди; рӯпам – форма; идам – тази; ча – също; саукарам – глиган; бхӯ-маалена – от планетата Земя; атха – сега; дат – с бивните; дхтена – държана от; те – твой; чаксти – сияе; шга-ӯха – държани на върховете; гханена – облаците; бхӯяс – по-славен; кула-ачала-индрася – на високите планини; ятх – както; ева – несъмнено; вибхрама – украса.
О, Господи, както върховете на високите планини стават още по-хубави, когато са украсени от белоснежните облаци, така твоето трансцендентално тяло многократно се разхубави, когато с върха на бивните си Ти повдигна Земята.
Тук заслужава внимание думата вибхрама. Вибхрама означава „илюзия“ и „красота“. Когато над високия планински връх се е спрял облак, на човек му се струва, че облакът е опрян на самия връх. И в същото време облакът прави планинския връх много красив. Богът не е принуден да държи Земята върху бивните си, но когато стори това, светът става по-красив, както самият Бог се разхубавява още повече заради чистите си предани на Земята. Въпреки че Богът е трансценденталното олицетворение на всички ведически химни, Той станал още по-красив, когато повдигнал Земята.