ТЕКСТ 42
састхпаяин джагат са-тастху
локя патнӣм аси мтара пит
видхема чсяи намас саха тва
яс сва-теджо 'гним иврав адх
састхпая енм – да повдигне Земята; джагатм – както движещите се, така и; са-тастхум – неподвижните; локя – за да бъде обител; патнӣм – съпруга; аси – Ти си; мтарам – майката; пит – бащата; видхема – отдаваме; ча – също; асяи – на майката; намас – с цялата си почит; саха – заедно с; тва – теб; ясм – в която; сва-теджа – чрез собствената Ти енергия; агним – огън; ива – подобно на; араау – в дървото араи; адх – си вложил.
О, Господи, за да може да бъде обител за всички създания, движещи се и неподвижни, Земята е станала твоя съпруга, а Ти самият си върховният баща. Отдаваме смирените си почитания на теб и на майката Земя, в която си вложил собствената си енергия, както опитният жрец влага огън в дървото араи.
Тук т.нар. закон за гравитацията, който държи планетите в орбитите им, е наречен енергия на Бога. Богът влага в планетите тази енергия, както опитният жрец брхмаа със силата на ведическите мантри влага огън в дървото араи. По този начин светът става обитаем за движещите се и неподвижните същества. Обусловените души, които живеят в материалния свят, биват поставяни в утробата на майката Земя, както бащата влага семето си в утробата на майката. Тази концепция, представяща Бога като баща, а Земята – като майка, е изложена в Бхагавад-гӣт (14.4). Обусловените души обичат майката-родина, земята, на която са се родили, но не познават своя баща. Майката не може да създаде децата си сама. По същия начин и материалната природа не може да създаде живите същества, без да се свърже с върховния баща, Върховната Божествена Личност. Шрӣмад Бхгаватам ни учи да отдаваме почитания не само на майката, но и на Бащата, Върховния Бог, защото именно Той опложда майката с всички енергии, необходими за поддържането и съществуването на всички движещи се и неподвижни живи създания.