ТЕКСТ 48
са ваи мах-бхгавато махтм
махнубхво махат махиха
правддха-бхакт хй анубхвитшайе
нивешя ваикухам има вихсяти
са – той; ваи – несъмнено; мах-бхгавата – извисен предан; мах-тм – най-висша интелигентност; мах-анубхва – неотразимо влияние; махатм – от великите души; махиха – най-великият; правддха – чрез зряло; бхакт – предано служене; хи – несъмнено; анубхвита – установен в екстатичното състояние анубхва; шайе – в ума; нивешя – влизайки; ваикухам – в духовното царство; имам – този (материален свят); вихсяти – ще напусне.
Този извисен предан на Бога ще притежава най-висша интелигентност, неотразимо влияние и ще бъде най-великата от всички велики души. Благодарение на своето зряло предано служене той винаги ще бъде потопен в трансцендентален екстаз и след като напусне материалния свят, ще влезе в духовното царство.
В трансценденталното си развитие преданото служене минава през три етапа, обозначавани с термините стхйи-бхва, анубхва и махбхва. Постоянната и съвършена любов към Бога се нарича стхйи-бхва, а когато се изявява под формата на определен тип трансцендентални отношения, любовта се нарича анубхва. Стадият махбхва може да се наблюдава единствено у личностните форми на енергията на удоволствието на Бога. Внукът на Дити, Прахлда Махрджа, постоянно щял да медитира върху Бога и да възславя дейностите му. Той постоянно щял да бъде потопен в медитация и затова след като напуснел материалното си тяло, лесно щял да се върне в духовния свят. Още по-прост метод за такава медитация е човек да повтаря и слуша святото име на Бога. Този метод е специално препоръчан за епохата, в която живеем днес, епохата на Кали.