ТЕКСТ 31

Съгласно ведическата традиция саннсӣте, т.е. хората, приели да живеят в отречение, носят дрехи с цвят на шафран. Шафранената дреха е нещо като паспорт, който позволява на отшелниците и саннсӣте да ходят навсякъде. Саннсӣте имат за дълг да просвещават хората, като им дават Ка съзнание. Оня, който е приел живот в отречение, няма други задължения, освен да проповядва навсякъде славата и могъществото на Върховната Божествена Личност. Ето защо според ведическата социална концепция саннсӣте не бива да бъдат ограничавани. Те са свободни да ходят навсякъде, където пожелаят, а семейните са длъжни да им дават всичко, което саннсӣте поискат от тях. И така, четиримата Кумри отишли да видят Върховната Божествена Личност Нряа. Тук заслужава внимание думата сухттама – „най-добрият приятел“. В Бхагавад-гӣт Бог Ка казва, че е най-добрият приятел на всички живи същества: сухда сарва-бхӯтнм. Никой не може да бъде по-верен приятел и искрен доброжелател на живото същество от Върховната Божествена Личност. Върховният Бог е толкова дружелюбно настроен към всеки от нас, че дори когато напълно сме забравили връзката си с него, Той идва при нас – понякога лично, както Бог Ка дошъл на Земята, друг път като свой предан, както дошъл Бог Чайтаня Махпрабху – или изпраща упълномощени от него предани, за да спаси падналите души. Следователно Той е най-добрият приятел и най-искреният доброжелател на всеки, затова Кумрите изгаряли от нетърпение да го видят. Пазачите били длъжни да знаят, че четиримата мъдреци нямат никакви други намерения и затова не е редно да ги възпират.

В тази строфа метафорично се казва, че когато пазачите попречили на мъдреците да видят своя любим Върховен Бог, там мигновено се появил по-малкият брат на желанието. По-малкият брат на желанието е гневът. Той идва, когато желанията на човека не могат да се изпълнят. Тук си заслужава да отбележим, че дори такива велики светци, каквито били Кумрите, понякога се гневят. Те обаче не се разгневили заради тесните си лични интереси, а защото им забранили да влязат в двореца да видят Божествената Личност. Следователно настоящата строфа опровергава представата, че когато се издигне до равнището на съвършенството, човек спира да се гневи. Гневът продължава да съществува дори когато човек е постигнал състоянието на освобождение. Четиримата братя отшелници, Кумрите, били освободени личности, но въпреки това се разгневили, когато им попречили да служат на Бога. Разликата между гнева на обикновения човек и гнева на личността, постигнала освобождение, е в това, че обикновеният човек се разгневява, когато не се изпълняват желанията на сетивата му, а освободените личности като четиримата Кумри се разгневяват, когато някой им пречи да изпълняват задълженията си във връзка със служенето за Върховната Божествена Личност.

В предишната строфа ясно беше казано, че Кумрите са освободени личности. Видиттма-таттва означава „този, който е постигнал истинската си природа“. Човек, който не е постигнал истината на себепознанието, се нарича невежа. Обратното, този, който разбира аза, Свръхаза, отношението между тях и дейностите, чрез които се постига себепознание, се нарича видиттма-таттва. Кумрите били освободени личности, но въпреки това изпитали гняв. Този момент е много важен. Освобождението не означава край на сетивните дейности. Дейностите на сетивата продължават дори когато човек е постигнал освобождение. Разликата се състои в това, че сетивните дейности в освободеното състояние винаги са свързани с Ка съзнание, докато сетивните дейности в обусловеното състояние се извършват за лично наслаждение.