ТЕКСТ 47
та тв видма бхагаван парам тма-таттва
саттвена сампрати рати рачаянтам ем
ят те 'нутпа-видитаир дха-бхакти йогаир
удгрантхайо хди видур мунайо вирг
там – него; твм – теб; видма – знаем; бхагаван – о, Върховна Божествена Личност; парам – Върховна; тма-таттвам – Абсолютна Истина; саттвена – твоята форма от чисто добро; сампрати – сега; ратим – любов към Бога; рачаянтам – създавайки; ем – на всички тях; ят – които; те – твоята; анутпа – милост; видитаи – разбрали; дха – неотклонно; бхакти йогаи – чрез предано служене; удгрантхая – без привързаност, освободени от материалното робство; хди – в сърцето; виду – да разберат; муная – великите мъдреци; вирг – неинтересуващи се от материалния живот.
Ние знаем, че Ти си Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, която проявява своята трансцендентална форма в гуата на чистото добро. Само благодарение на милостта Ти и на своето неотклонно предано служене великите мъдреци, които са пречистили сърцата си по пътя на предаността, могат да разберат тази твоя вечна и трансцендентална форма на личност.
Абсолютната Истина може да бъде разбрана в три аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парамтм и Бхагавн, Върховната Божествена Личност. В тази строфа се потвърждава, че постигането на Върховната Божествена Личност е най-висшата фаза в осъзнаването на Абсолютната Истина. Въпреки че четиримата Кумри били наставлявани от Брахм, своя велик и мъдър баща, те не могли да разберат докрай Абсолютната Истина. Те я разбрали едва когато видели Божествената Личност със собствените си очи. С други думи, ако човек види или осъзнае Върховната Божествена Личност, едновременно с това той постига и останалите два аспекта на Абсолютната Истина – безличностния Брахман и локализираната Парамтм. Затова Кумрите заявили: „Ти си окончателната Абсолютна Истина“. Имперсоналистите могат да възразят, че щом Върховният Бог е бил толкова богато украсен, Той не може да е Абсолютната Истина. Но настоящата строфа подчертава, че в абсолютната сфера цялото многообразие е изградено от шуддха-саттва, чисто добро. В материалния свят доброто, страстта и невежеството не съществуват в чист вид. Тук дори доброто е замърсено с примеси от страст и невежество. Ала в трансценденталния свят има само чисто добро, в което не може да се открие и най-слаб оттенък от страст и невежество. Следователно формата на Върховната Божествена Личност и многообразните забавления и атрибути на Бога са изтъкани изцяло от чиста саттва-гуа. Богът проявява това многообразие от чисто добро за удоволствие на преданите си. Преданият не желае да вижда у Върховната Личност, Абсолютната Истина, пустота или нещо безличностно. В известен смисъл абсолютното трансцендентално многообразие е предназначено единствено за преданите, защото отличителните му черти могат да бъдат разбрани само по милостта на Върховния Бог. Нито философските разсъждения, нито възходящия метод на познанието са адекватни средства за постигане на Абсолютната Истина. Казва се, че човек може да разбере Върховната Божествена Личност, ако Богът го дари поне с капчица от милостта си. Без тази милост той може да размишлява в продължение на хиляди години и пак да не успее да разбере какво е Абсолютната Истина. Богът дарява предания с милостта си, когато той напълно се освободи от замърсяванията. Затова се казва, че само когато изхвърли от сърцето си всички материални замърсявания и стане напълно равнодушен към материалните изкушения, преданият е в състояние да получи милостта на Бога.