ТЕКСТ 25
я внайор дамам адхӣша бхавн видхатте
втти ну в тад ануманмахи нирвялӣкам
асмсу в я учито дхрият са дао
йе 'нгасау ваям аюкмахи килбиеа
ям – което; в – или; анайо – на тях двамата; дамам – наказание; адхӣша – о, Господи; бхавн – Ти; видхатте – отсъдиш; вттим – по-добро съществуване; ну – несъмнено; в – или; тат – това; ануманмахи – ние приемаме; нирвялӣкам – безрезервно; асмсу – на нас; в – или; я – всичко, което; учита – е редно; дхриятм – да се отсъди; са – това; даа – наказание; йе – които; ангасау – безгрешни; ваям – ние; аюкмахи – отредихме; килбиеа – проклятие.
О, Господи, ще приемем безрезервно всяко наказание, което пожелаеш да отсъдиш за тези две невинни създания, а също и за нас. Съзнаваме, че сме проклели две напълно безгрешни личности.
Сега мъдреците, четиримата Кумри, съжаляват за това, че са проклели двамата пазачи Джая и Виджая, защото вече съзнават, че личности, които служат на Бога, никога не бива да бъдат съдени. Казва се, че всеки, който има твърда вяра в служенето на Бога и сам отдава трансцендентално любовно служене, притежава всички достойнства на полубоговете. Затова преданият не бива да бъде укоряван. Ако се случи неволно или по силата на обстоятелствата той да сгреши, грешката му не бива да се приема много сериозно. Мъдреците вече се разкайват, задето проклели Джая и Виджая. Те размишляват за положението си в гуите на страстта и невежеството и са готови да приемат всяко наказание, което Богът им отреди. Това, което трябва да запомним, е че когато общуваме с предани, не бива да търсим у тях недостатъци. В Бхагавад-гӣт също се потвърждава, че дори ако преданият, който вярно служи на Върховния Бог, извърши непростим грях, той пак трябва да бъде смятан за сдху, свята личност. Подтикван от предишните си навици, той може да е сгрешил, но тъй като се е посветил да служи на Бога, грешката му не бива да се приема много сериозно.