ТЕКСТ 27
брахмовча
атха те мунайо дв
наяннанда-бхджанам
ваикуха тад-адхихна
викуха ча свая-прабхам
брахм увча – Брахм каза; атха – сега; те – тези; муная – мъдреци; дв – след като видяха; наяна – за очите; нанда – удоволствие; бхджанам – предизвиквайки; ваикухам – планетата Вайкуха; тат – на него; адхихнам – обителта; викухам – Върховната Божествена Личност; ча – и; сваям-прабхам – самоозаряваща се.
Брахм каза: След като видяха Върховната Божествена Личност, Господаря на духовното царство, мъдреците напуснаха трансценденталната земя на самоозаряващата се планета Вайкуха.
Тази строфа потвърждава твърдението на Бхагавад-гӣт, че трансценденталната обител на Върховната Божествена Личност е самоозаряваща се. Бхагавад-гӣт описва, че в духовния свят няма нужда от слънце, луна или електричество, а това предполага, че всички планети са самоозаряващи се, цялостни и независими. Всичко в духовния свят е съвършено. Бог Ка казва, че отиде ли веднъж човек на Вайкуха, никога повече не се връща обратно. Жителите на Вайкуха никога не идват отново в материалния свят. В този смисъл случаят с Джая и Виджая бил малко по-различен. Те дошли в материалния свят за известно време, но след това отново се върнали на Вайкуха.