ТЕКСТ 5
твайи састхите гада шӣра-шӣрай
асмад-бхуджа-чюта йе ча тубхям
бали харантй айо йе ча дев
свая сарве на бхавиянтй амӯл
твайи – когато Ти; састхите – си убит; гада – от боздугана; шӣра – премазан; шӣраи – череп; асмат-бхуджа – от ръката ми; чюта – хвърлен; йе – тези, които; ча – и; тубхям – на теб; балим – дарове; харанти – предлагат; ая – мъдреци; йе – тези, които; ча – и; дев – полубогове; сваям – веднага; сарве – всички; на – не; бхавиянти – ще съществуват; амӯл – без корени.
Демонът продължи: Когато паднеш мъртъв, с череп, разтрошен от боздугана, който ще хвърля със собствените си ръце, тогава полубоговете и мъдреците, които Ти предлагат дарове и жертвоприношения в знак на преданост, също ще престанат да съществуват, подобно на дървета без корени.
Демоните излизат извън себе си, когато видят, че преданите обожават Бога, следвайки правилата на писанията. Ведическите произведения съветват начинаещите предани да извършват девет вида предано служене: да слушат и възпяват святото име на Бога, постоянно да помнят Бога, да повтарят на броеница Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, да обожават Бога във формата му на мӯрти в храмовете и да се ангажират в разнообразни дейности в Ка съзнание, с което да увеличават броя на религиозните хора, за да се установи съвършен мир в този свят. Демоните не обичат подобни дейности. Те ненавиждат Бога и преданите му. Тяхната пропаганда е насочена срещу обожанието в храмовете и църквите и цели да утвърди като най-висш идел материалния прогрес, който задоволява сетивата. Когато видял Бога лице в лице, демонът Хирака поискал да разреши окончателно този конфликт, като убие Божествената Личност с тежкия си боздуган. Сравнението с дървото без корен в тази строфа е от голямо значение. Преданите приемат Бога като основа на всичко. Те обясняват, че както стомахът снабдява с енергия всички крайници на тялото, така Богът е изначалният източник на цялата енергия, проявена в материалните и духовните светове. Следователно както задоволяваме крайниците на тялото, когато даваме храна на стомаха, така когато практикуваме Ка съзнание и развиваме любов към Ка, ние удовлетворяваме източника на цялото щастие. Демонът искал да отстрани самия източник, защото ако Богът, който е като корена на дървото, спре да съществува, неизбежно ще спрат и дейностите на преданите. Демоните биха били много щастливи да предизвикат подобна ситуация в човешкото общество. Те винаги се стремят да превърнат обществото в общество от безбожници, за да могат свободно да се отдават на сетивно наслаждение. Според Шрӣдхара Свмӣ смисълът на тази строфа е, че когато Върховната Божествена Личност отнеме боздугана на демона, ще бъдат доволни не само начинаещите предани, но ще се зарадват и най-старите и мъдри предани на Бога.