ТЕКСТ 9
парнуакта тапанӣйопакалпа
мах-гада кчана-читра-дашам
мармй абхӣка пратуданта дуруктаи
прачаа-маню прахасас та бабхе
пар – отзад; ануактам – който го следваше много близо; тапанӣя-упакалпам – който имаше много златни украшения; мах-гадам – с огромен боздуган; кчана – златни; читра – красиви; дашам – доспехи; марми – дълбините на сърцето; абхӣкам – постоянно; пратудантам – пробождайки; дуруктаи – с обидни думи; прачаа – ужасен; маню – гняв; прахасан – смеейки се; там – на него; бабхе – Той каза.
Демонът, целият покрит с бляскави украшения, гривни и красиви златни доспехи, се впусна след Бога с огромния си боздуган. Досега Богът мълчаливо понасяше неговите насмешки и оскърбления, но сега вече даде воля на унищожителния си гняв.
Богът можел да накаже демона веднага, още докато той му се подигравал с оскърбителни думи, но го изтърпял, за да достави удоволствие на полубоговете и да им покаже, че не трябва да се боят от демоните, когато изпълняват дълга си. Той проявил търпение най-вече за да разсее страха на полубоговете, които трябва да знаят, че Богът винаги бди над тях и ги закриля. Богът се отнесъл към подигравките на демона точно като към кучешки лай – не им обърнал никакво внимание, защото бил изцяло зает със спасяването на Земята от дълбоката вода. Демоните материалисти притежават купища злато и златни предмети и си мислят, че голямото количество злато, физическата сила и славата ще ги спасят от гнева на Върховната Божествена Личност.