ТЕКСТ 23
ахо бакӣ я стана-кла-кӯа
джигхсапяяд апй асдхвӣ
лебхе гати дхтрй-учит тато 'ня
ка в далу шараа враджема
ахо – уви; бакӣ – демоницата (Пӯтан); ям – която; стана – на гърдите си; кла – смъртоносна; кӯам – отрова; джигхса – от ненавист; апяят – нахрани; апи – въпреки; асдхвӣ – невярваща; лебхе – постигна; гатим – цел; дхтрӣ-учитм – съответстващо на положението на дойката; тата – освен него; аням – друг; кам – кой друг; в – несъмнено; далум – милостив; шараам – убежище; враджема – да приема.
Уви, нима ще намеря покровител, по-милостив от този, който отреди на вероломната демоница (Пӯтан) позицията на майка, въпреки че тя намаза гръдта си със смъртоносна отрова и му даде да суче.
Събитието, за което става дума тук, е пример за безкрайната милост, която Богът проявявал дори към враговете си. Казва се, че благородният човек вижда положителни качества дори у хората със съмнително поведение, подобно на човек, който може да извлече капка нектар дори от океан с отрова. Демоницата Пӯтан се опитала да убие прекрасния новороден Бог, като му дала смъртоносна отрова. Понеже била демоница, тя не можела да проумее, че макар да играе ролята на невръстно дете, Върховният Бог си остава същата Върховна Божествена Личност. Той не загубил качествата си на Върховен Бог от това, че се превърнал в младенец, за да достави удоволствие на своята предана Яшод. Богът може да приеме образ на младенец или форма, различаваща се от човешката, но това не променя нищо; Той винаги си остава Върховен Бог. Едно живо същество, колкото и могъщо да стане чрез извършването на сурови отречения, никога не може да достигне равнището на Върховния Бог.
Бог Ка се отнесъл с Пӯтан като с майка, защото тя се престорила на любеща майка и му дала да суче. Богът приема и най-малкото достойнство на живото същество и в замяна го възнаграждава с най-ценния дар. Такъв е Ка. Затова кой друг би могъл да бъде последно убежище за всички?